Вал Макдърмид - Скритият пожар

Докато Кевин още говореше, Сам се изправи, покашля се и каза с подчертано висок глас:

— Добро утро, госпожо главен инспектор.

Карол мина забързано покрай тях, полите на палтото й се развяха, докато тя заобикаляше заседателната маса. Пола се питаше каква част от разговора им е чула.

— Напълно съм съгласна с теб, Кевин — каза Карол и седна, тръсвайки чантите и палтото си на пода до стола. — Но господин Блейк настоява, че трябва да ограничим разхода на бюджетни средства. Така че ако ни трябва експертно мнение, трябва да намерим нещо по-евтино. Очевидно Висшата полицейска школа предлага някакви подрастващи профайлъри, които вече трябва да бъдат изпробвани в полеви условия. Голяма радост, няма що — тя огледа всички около себе си и се усмихна заговорнически. — Намира ли се кафе в тази забравена от бога дупка?

Пет минути по-късно вече всички бяха заели обичайните си места. Пола неволно продължаваше да се пита дали Сам не е прав в предположенията си. А можеше да е прав само наполовина. Може би в живота на Карол се беше появил мъж, макар и не Тони. Ако имаше нещо такова, този мъж повдигаше борбения й дух — ако можеше да се съди по това, че тази сутрин преливаше от енергия. Тя изслуша докладите им, отся ключовите моменти и предложи нови подходи за търсенето. Но в крайна сметка стана ясно, че няма почти нищо, което да им помогне да постигнат напредък в случая с убийството на Даниъл, а кой знае какви развития и в търсенето на изчезналия Сет.

Кевин беше проучил всичко необходимо във връзка с разказа на Азиф Хан за продуцента на комедийни програми, който търсел млади таланти. Беше разговарял с всякакви програмни редактори в Манчестър, Глазгоу, Лондон и Кардиф, но при никой от тях не беше постъпвало подобно предложение. И със сигурност на нито едно от тези места не се подготвяше шоу, което дори най-отдалечено да наподобява на описанието, дадено от Даниъл на неговия приятел.

— Така че отново се озоваваме в задънена улица — той бутна бележника си настрани. — Честно казано, очаквах го, но все пак трябва да се проверят всички възможности.

— Така е — съгласи се Карол. — А ние обикновено се справяме с това по-добре от останалите.

Пола вдигна леко глава.

— Може ли един въпрос, шефе? Да разбирам ли, че работата ни се основава на предположение за връзка между двата случая, имам предвид Даниъл и Сет?

Карол кимна.

— Добър въпрос, Пола. Струва ми се, че е редно да признаем наличието на сериозна вероятност да си имаме работа с един и същ извършител. На този етап трябва да действаме много предпазливо, защото има и съвпадения. А има и престъпници, които копират чужди методи.

— Но ако съдим по това, което ми разказа приятелката на Сет, този JJ много отдавна се е увъртал онлайн около момчето. Това би трябвало да изключва вероятността някой да копира метода на убиеца, нали? — каза Пола.

— Предположенията станаха прекалено много — намеси се Сам, ориентирайки се удивително бързо за човек, който беше прекарал последните дни на стотици мили от тук. „Ама че е бързак!“, каза си малко раздразнено Пола. — Предполагаме, че Сет е бил отвлечен, а не е избягал по някаква неизвестна никому причина — или най-малкото по причина, за която никой не желае да говори. В допълнение предполагаме, че ако е бил отвлечен, е бил отвлечен именно от човека, с когото е разговарял онлайн, от въпросния JJ. Който може да си е съвсем редовен — той вдигна ръка в опит да прекрати шумните възражения на колегите си. — Не е изключено. В това отношение съм съгласен с шефката, трябва да избягваме предубеждения. А може и някой подражател да е решил да се възползва от същия метод.

— Не, не може — възрази Кевин. — Сет е бил изчезнал преди да открием тялото на Даниъл.

— Бяхме обявили Даниъл за издирване в медиите — изтъкна Стейси. — Не е напълно изключено.

Пола видя как Карол покрива очите си с ръка и съжали, че не беше премълчала.

— Ясно, ясно — каза тя припряно.

Карол вдигна очи, усмихна й се леко и каза:

— Много борбено сте настроени тази сутрин.

— Вземаме пример от шефа — заяви Кевин. — Е, какво следва от тук нататък?

— Нека първо изслушаме Стейси — каза Карол.

Стейси удостои всички с лека, въздържана усмивка.

— Нямах голям успех със записите от контролните камери в центъра, които пуснах през програмите за разпознаване на лица. Кадрите са с много ниска резолюция, а и ъглите на заснемане са абсолютно идиотски, честно казано.

— Понякога се питам за какво ни е цялата тази организация с контролните камери — намеси се Карол. — Когато ни потрябват записите, в девет от десет случая от тях има толкова полза, колкото и от шоколадов чайник.