Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Чувствате ли вина за случилото се? — попита Карол, макар да знаеше какъв ще бъде отговорът.

— Да чувствам вина ли? Да не би аз да съм се унижавала пред онова копеле? Аз бях тази, която му се противопостави, така, както беше редно да постъпи Еди. Еди беше страхливец и крадецът го знаеше. Не се обърна към мен, защото знаеше, че аз няма да се подам. Обвинявам се само, че първоначално не бях преценила що за шибано мекотело беше Еди.

Презрението капеше от думите й като кръв от ножа на касапин в кланица.

— Но защо Еди е разпродал всичко и е напуснал града?

— Чувстваше се ужасно. Благодарение на статията във вестника всички в града знаеха как се е изложил. И че не е успял да ме защити. Стана за посмешище. Големият бизнесмен, който не се е осмелил да се противопостави на някакъв нощен обирджия. Не можа да понесе позора. А междувременно и аз го бях напуснала, така че нямаше какво да го задържа тук.

— Уведомили сте го, че го напускате, докато е бил още в болницата?

Ванеса я изгледа невъзмутимо.

— Защо да чакам? Той явно не отговаряше на представата, която си бях изградила за него. Нещата са много прости.

Карол си каза, че безмилостният й егоизъм е наистина удивителен. Не можеше да си представи как някой разклаща абсолютната й увереност в себе си. Беше истинско чудо, че Тони все пак беше оцелял.

— Никой не е бил арестуван — каза тя на глас.

— Не, хората като вас и тогава бяха толкова безполезни, колкото сте вие сега. Честно казано, като че ли никой не полагаше особено големи усилия. Ако онзи човек се беше опитал да ме изнасили, може би щяха да се пораздвижат. Но за тях Еди беше просто някакво жалко богато копеле, което не знае да се грижи за себе си и заслужава да го отнесе.

На Карол й беше трудно да повярва в чутото. През шейсетте години, когато насилието не беше толкова често срещано като в наши дни, полицията би приела сериозно подобно нападение, дори да имаше нещо вярно в тази теория за класово разделение, която влизаше в пълно противоречие с думите на Алан Майлс, който описваше Еди като местно момче, преуспяло благодарение на способностите си. Затова пък версията на Ванеса й даваше повод за допълнителни въпроси и Карол не устоя на изкушението.

— Не сте им дали кой знае какво описание, с което да започнат търсенето.

Ванеса повдигна вежди.

— Беше тъмно, а и той избяга веднага. Говореше като местен жител. Но точно вие би трябвало да знаете колко малко забелязват всъщност свидетелите, когато биват нападнати.

В думите й имаше нещо вярно. Но това поначало важеше за аргументите на съобразителни хора като Ванеса.

— И защо никога не сте казали истината на Тони? Защо сте го оставили да вярва, че заминаването на Еди е имало някаква връзка с него?

— Не мога да попреча на сина си, ако е решил да мисли така — каза безразлично Ванеса.

— Можели сте да му разкажете цялата история.

Студена, злобна усмивка раздвижи ъгълчетата на устата й.

— Аз го закрилях от истината. Не исках да разбере какъв жалък човек е баща му. Първо, защото не събра сили да се противопостави на някакво момче, което вероятно беше не по-малко уплашено от него. И второ, защото толкова много се впечатляваше от мнението на околните, че побягна, вместо да остане в града и да приеме нещата такива, каквито са. Мислите ли, че би било от полза за Тони да знае, че баща му е явен страхливец? Че в сравнение с човека, който го е изоставил, лъвът от „Вълшебникът от Оз“ е истински герой?

— Струва ми се, че за него би било по-добре да знае това, отколкото да израсне с убеждението, че баща му си е тръгнал, защото не е искал да знае за сина си. Еди никога ли не е проявявал интерес към факта, че е имал син?

Ванеса издиша шумно през носа си.

— Не знаех, че той е бил наясно. Аз със сигурност не съм му го казала. Нямам представа как е успял да разбере.

Карол не съумя да прикрие удивлението си.

— Не сте му казали? Той не е знаел, че сте бременна?

— Когато това се случи, бях едва в третия месец, нищо не личеше. По онова време нямаше обичая да разправяш наляво и надясно, че си бременна. Оказа се, че решението ми е било за добро. Иначе той сигурно щеше да ме помъкне към олтара и щях да имам някакъв жалък страхливец за съпруг. Никога нямаше да успея да постигна всичко това — допълни тя с дълбоко убеждение и махна гордо с ръка в жест, който обхващаше цялата сграда. — Еди ни направи голяма услуга, като реши да изчезне.

Карол си каза, че тук вече самоувереността граничи със самоизмама.