Вал Макдърмид - Скритият пожар

Пола си напомни, че тази сутрин има много по-важни неща за обмисляне от личния живот на колегите й. Всички полицейски участъци, в които бе работила някога, бяха истински развъдници на клюки. Като че ли хората, които работеха там, се стремяха да компенсират неприятните страни на работата си с патологично любопитство към всякакви възможни тайни на колегите си. В това отношение фантазията им не знаеше граници, може би защото в професионалния си живот всички бяха толкова силно зависими от фактите.

Тя включи компютъра си, но преди да успее да провери полученото от нощните доклади, за да разбере има ли някакъв напредък, Сам Еванс, току-що пристигнал от Езерната област, кацна на бюрото й. Беше седнал малко по-близо от допустимото, нарушавайки едва забележимо личното й пространство. „Такива неща мъжете правят несъзнателно“, каза си тя, „за да накарат нас, жените, да се чувстваме някак по-дребни, да ни поставят в по-неизгодно положение“.

Но когато ставаше дума за Сам, това никога не я дразнеше. Той беше един от мъжете, които приемат съвсем естествено хомосексуалността у жените. В близостта му нямаше нищо заплашително. Ако Пола беше честна със себе си, трябваше да си признае, че харесва Сам. Познаваше неприкритата му амбиция, знаеше, че той постоянно се опитва да се утвърди като най-добър в екипа. Забавляваше я убеждението му, че никой освен шефката не е разкрил тези негови черти. А когато познаваш нечия слабост, е много лесно да избягваш сблъсък с нея. Харесваше й това, че беше способен да съобразява изключително бързо. Освен това, колкото и да е странно, й се нравеше и как мирише. Одеколонът, който използваше, беше свеж, с лека цитрусова нотка, но не можеше да заличи напълно естествената му мъжка миризма. Пола обикновено харесваше характерния аромат на жените, но Сам беше рядко изключение, и тя съзнаваше, че вероятно затова е и по-податлива на чара му.

— Така значи — поде той. — Оперативка в десет часа, и то когато сме насред разследване на сензационно убийство. Какво става с шефката?

Пола направи гримаса.

— Нямам представа. Предполагам, че е трябвало да даде инструкции в северния участък за Даниъл Морисън, а после да разговаря в централата за търсенето на Сет Вайнър.

Сам поклати глава.

— Била е в северния участък в осем и половина. Разпределила задачите за деня и изчезнала още в девет без десет. Шпионите ми докладват, че все още не се е появявала в централата.

Кевин, който съвсем откровено подслушваше разговора им, се намеси.

— Освен това и вчера сутринта беше изчезнала. Когато ти се обади от местопрестъплението, тя не беше тук.

Той отиде да си налее още кафе, после се върна при Пола и Сам.

— А къде беше? — попита Пола.

— Нямам представа. Но където и да е била, пътят от там дотук й отне доста време. Не е било някъде наблизо.

— Снощи вечерта също я нямаше — допълни Сам.

— Не, беше си тук — възрази Пола. — Когато й пратих съобщение, че Джесика Морисън е починала, тя пристигна незабавно.

— Преди това я нямаше. Когато се върнах, очаквах да я заваря тук. Имах новини и исках да разговаряме, но нея пак я нямаше. Стейси каза, че минала от тук и пак излязла. Но не споменала изобщо къде отива. — Сам скръсти ръце и каза с поверителен тон: — Да не е любофф, а? Мислите ли, че двамата с Тони най-сетне са забелязали това, което е известно на всички останали от години?

Пола изсумтя.

— Как пък не. Тези двамата никога няма да се съберат. Той ще анализира отношенията им до смърт. Ще накичи цялата къща с диаграми.

— Кой знае — каза Кевин. — Тя може да бъде и много властна. Ако има жена, която може да скръцне със зъби на Тони и да му каже да зареже работата и да обърне внимание на нея, това е шефката.

— Може пък това да е истинската причина той да не работи с нас по този случай — каза Сам. — Може изобщо да няма проблем с бюджета. Нали я знаете каква е. Ако имат връзка, няма да допусне той да работи за нас. Ще го приеме като конфликт на интереси и веднага ще сложи точка на сътрудничеството. Когато води разследване, се подчинява единствено на собствените си закони, но по отношение на вътрешната дисциплина в екипа не допуска никакви отклонения.

— Не е необходимо да ми го обясняваш — измърмори Кевин. Преди години именно Карол бе станала причина да бъде опозорен и понижен. Това, че пак тя се погрижи за реабилитацията му, го караше да мисли, че е завинаги обременен с дълга си към нея. Много се стараеше да я хареса, но не успяваше докрай. — Ако наистина това е причината, тя е избрала възможно най-неподходящия момент. Блейк ни диша във вратовете и не можем да се лишаваме от ничия помощ. Знам, че навремето мислех Тони за някакъв дребен чешит, който няма място в екипа ни, но междувременно разбрах от опит, че това не е така. Мисля, че точно сега имаме нужда от него.