Вал Макдърмид - Скритият пожар

А сега изискванията, които поставяха пред нея чувствата й към Тони, напълно я бяха извадили от релси. Дали не държеше на него повече, отколкото на работата, която бе осмислила такава част от живота й? А може би причината беше друга, може би просто бе пожелала да хвърли ръкавицата в лицето на новия си началник, който искаше от нея да функционира като робот, да утвърди правото си да върши работата си така, както иска самата тя.

Какъвто и да беше отговорът, нямаше да го намери точно сега. Защото най-сетне Ванеса Хил се беше изправила пред нея, очевидно преливаща от трудно потискан гняв. Острият връх на обувката й с висок ток потупваше нервно по килима.

— Мислех, че вече сложихме точка на разговорите — каза тя тихо, но с остър тон.

Карол поклати глава.

— Аз никога не слагам точка, докато не съм стигнала до истината — отвърна тя. — А досега точно този артикул е много дефицитен в разговорите с вас. — Тя погледна към Бетани. — Струва ми се, че няма да ви е приятно разговорът ни да се проведе тук, където ще може да даде храна на служебните клюки.

Този път Ванеса не заведе Карол в кабинета си, а в една малка стая край фоайето. Два големи кожени дивана бяха поставени от двете страни на ниска масичка от полиран гранит. По стените висяха репродукции на пищните картини на Климт. Идеята на обзавеждането беше да впечатлява. Карол не беше впечатлена.

Ванеса се отпусна на единия диван.

— Струва ми се, че се изразих достатъчно ясно, когато казах, че няма да се занимавам с ексцентричната ви мисия — каза отегчено Ванеса.

Карол се насочи право към целта.

— Едно от задълженията ми като ръководител на екипа за разследване на особено тежки престъпления е да разработвам и студени досиета. Сега се занимавам с отдавнашно разследване, свързано с едно нападение в Савил Парк. Това говори ли ви нещо?

Нещо трепна едва забележимо по невъзмутимото лице на Ванеса.

— Нека стигнем до същината — каза тя.

— Били сте заедно с годеника си Едмънд Артър Блайт. На полицията сте разказали, че към вас се приближил някакъв мъж, който поискал Еди да му даде парите си. После събитията излезли от контрол и Еди бил намушкан с нож, което едва не му струвало живота. И веднага след това Еди напуснал града.

— Защо сте изровили всичко това? — в тона на Ванеса се прокрадна заплашителна нотка. Карол си припомни онзи стих на Боб Дилън за жената, която никога не залита, защото не може да си позволи да падне. В случая с Ванеса тя по-скоро никога не залиташе, защото отказваше да приеме, че дори съществува възможността да падне.

— Защото вие никога не сте го споменавали. Защото Тони има право да знае защо баща му е напуснал и вас, и него. Ако не ми кажете истината за това, което се е случило, ще задвижа с пълна сила ново разследване по случая. Вашият разказ ми се струва много неубедителен. Обещавам да обърна живота ви нагоре с краката, и да дам публично изявление, в което ще спомена, че години по-късно сте се опитали да отнемете наследството на сина си с измама. Такова нещо е достатъчна причина за подновяване на разследването. Вярвайте ми, Ванеса, не сте по-жилава от мен, и аз няма да ви оставя на мира, докато не получа от вас отговори на въпросите си.

— Това е тормоз. Ако се опитате да се държите така, мога да настоявам да ви отнемат полицейската карта — Ванеса вече не можеше да прикрие яростта, която разкриви чертите й. Карол беше наясно, че е спечелила. Тя сви небрежно рамене.

— Колко време ще удържи такова обвинение според вас? Аз от своя страна мога да ви карам да се чувствате неуютно в продължение на много дълго време. Струва ми се, че не бихте искали да се стигне до това. Не ми се вярва да искате репутацията ви да бъде опетнена — или да пострада доброто име на фирмата ви. Особено сега, когато икономическото положение е толкова тежко и хората броят всяко пени, което влагат в подбор и обучение на нови кадри.

— Би трябвало да сграбчи жена като вас с две ръце — заяви Ванеса. — Жалко подобие на мъж, също като баща му навремето. — Тя кръстоса крака, сключи ръце пред гърдите си и загледа мрачно Карол. — Какво искате да знаете?

— Искам да знам какво е това, което се е случило през онази нощ и е накарало Еди да избяга от града. Освен това искам да знам защо никога не сте говорили за това с Тони.

Ванеса изгледа Карол студено и оценяващо.

— А вие как бихте реагирали, ако мъжът, за когото сте се съгласили да се омъжите, се окажеше безгръбначен страхливец? В момента, когато онова момче извади ножа, Еди започна да се тресе като желе. Предлагаше му портфейла си, молеше го да не ни причинява нищо лошо. Дори заплака. Можете ли да си представите? Сълзи се стичаха по бузите му, от носа му потекоха сополи като на малко дете. Беше жалък. А онова копеле се наслаждаваше на ситуацията. Смееше се на Еди. — Тя помълча. Левият й крак се движеше нагоре-надолу, сякаш отмерваше някакъв неин вътрешен ритъм. Светлината се пречупваше в лъскавата кожа на обувката. — Той поиска бижутата ми. Годежният ми пръстен и една златна гривна, която Еди ми беше подарил. Аз го ритнах в пищяла, тогава той се обърна към Еди, намушка го и избяга.