Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Значи сте такава — Луси се усмихна, като че ли беше направила успешен ход. — Това е супер. Ние не се доверяваме на хора, които се подчиняват тотално на системата — продължи тя. — Не бих ви се доверила, ако не бяхте лесбийка. Нещо трябва да уравновесява факта, че сте ченге.

Пола ужасно много искаше да отвърне с типичното тийнейджърско „Все тая“, но се въздържа.

— Сега трябва да ми кажеш каква е тайната на Сет.

Луси се присви притеснено на меките възглавници на дивана.

— Не е нищо особено. Наистина.

— Казвай тогава.

— Ами той пише песни. Най-вече текстове за песни, но понякога прави всичко — композира музиката и всичко останало.

На Пола й се стори странно, че някой може да крие такова нещо, като че ли се срамува от него.

— И това ли е тайната?

— Ами да. Искам да кажа, това е кажи-речи същото като да пишеш стихове, за бога! От това по-лузърска работа няма.

— Ясно. Е, изпълнявал ли е песните си пред някого? Показвал ли е текстовете?

— Е, ясно, че ги е показвал на мен. Но знаете ли, може би изчезването му има някаква връзка с тази работа. Защото по „Риг“ — нали знаете за „Риг“?

— РигМароул? Да, знам какво е „Риг“.

— Ами по „Риг“ се появи някакъв тип и започна да подхвърля на Сет разни неща от рода на „Знам мръсната ти тайна“, и Сет наистина изпуши. После разговаряха насаме и Сет го попита: „От къде знаеш за песните ми?“, а онзи казва „Няма да е зле да внимаваш какво оставяш след себе си“. Значи ясно — Сет забравил някъде някакъв текст, онзи тип попаднал на него, а се оказа, че той бачкал в музикалния бизнес.

Пола чувстваше как надеждите й се изпаряват с всяка изминала минута. Вече можеше да си представи много ясно сценария. Сет е бил примамен да издаде тайната си, а после убиецът я е използвал, за да накара Сет да му се довери и да сподели мечтата си.

— Той сигурно е казал, че може да уреди Сет да вземат някоя от композициите му?

Луси изцъка с език.

— Кой може да е толкова тъп, че да повярва на такова нещо — възрази тя. — Не, той каза, че може да запознае Сет с няколко групи, които имат шансове за развитие — такива банди, чиито композиции се разпространяват онлайн, но още нямат подписан договор за записи. Такива хора биха могли да се навият да работят с него и да се опитват да пробият заедно. Каза, че можел да уреди нещо такова за Сет.

— Значи снощи Сет трябваше да се срещне с този човек?

Луси отклони поглед.

— Възможно е. Той трябваше да ми каже, ако стане нещо такова, а не ми каза. Каза само, че отива у Уил и че нямало да ми се обажда, защото можело да имат важна работа.

Пола остави думите й без отговор и след около минута попита:

— Какво още можеш да ми кажеш за този събеседник на Сет?

— Ами влиза в „Риг“ като JJ. Страхотно си разбира от работата. Знае абсолютно всичко за цялата гръндж сцена, а Сет ужасно си пада по гръндж. Той казва, че JJ знае разни работи, които може да са известни само на вътрешен човек.

„А вие от къде бихте могли да знаете дали тези неща са истина? Може да си измисли каквото му хрумне, и вие, наивни хлапета, да налапате стръвта“.

— А знаеш ли нещо друго за него? Къде живее? Къде работи?

За първи път по лицето на Луси се изписа тревога.

— Не, не знам нищо, освен че се представя като JJ. Никога не говори за себе си. Влезе в „Риг“, за да разговаря за музика, не е от тези, които споделят разни лични неща.

— Отваряла ли си някога профила му в „Риг“?

Луси се смръщи.

— Аз не, никога, но Сет го отвори. Каза, че било пълно със страхотна музика — лицето й се изясни. — Ами да, разбира се, ето как ще го откриете. Никът е JJ, само буквите, не „джей джей“.

— Почакай секунда — каза Пола, вдигайки пръст. Извади мобилния си телефон, набра номера на Стейси и каза: — Обажда се Пола.

— Знам — отвърна Стейси. — Затова има функция „разпознаване на повикването“.

„Да ме пази бог от чувството за хумор на компютърджиите“.

— Сет Вайнър се е свързал в РигМароул с някакъв човек, с когото са разговаряли за музика. Събеседникът му ползвал инициалите JJ, само буквите. Възможно е JJ да е успял да го убеди да се срещнат. Можеш ли да погледнеш?

— Точно това правя… — настъпи мълчание. — Няма нищо. Остави на мен. Ще трябва да ползвам задните врати.

— Да предположа ли какво означава това? — осведоми се Пола.

— Не.

Стейси затвори телефона.

— Благодаря, Луси — каза Пола. — Струва ми се, че това може да ни помогне. — „И ми се иска да беше казала това на някого веднага щом си разбрала, че Сет е изчезнал“. — Има ли още нещо, което според теб трябва да знам?