Вал Макдърмид - Скритият пожар

Мислите му прескачаха от една на друга възможност, които той отхвърляше почти незабавно. Междувременно той обикаляше къщата, влизаше от стая в стая, без дори да се замисля за това, което вършеше, не осъзнавайки колко удобно се чувства сред всичко, което го заобикаляше. Когато брожението в мислите му най-сетне утихна, той установи, че се намира в кухнята и че е гладен. Започна да отваря шкафовете, търсейки нещо за ядене. Нямаше кой знае какъв избор, но пък и Тони не беше чревоугодник. Избра пакет овесени бисквити и консерва боб, после взе чиния и лъжица и се разположи на бара. Зае се разсеяно да изгребва бобената яхния с бисквитите, поглъщайки резултата с по-голяма наслада, отколкото можеше да се очаква. Имаше нещо дълбоко удовлетворяващо във всичко това — чувстваше се като Хензел и Гретел, когато разглеждат къщата на вещицата. Само че него не го очакваше никаква поява на вещица.

След като утоли глада си, той се върна при креслото в дневната, където беше оставил разпечатките и започна отново да се рови из тях. Прегледа местонахожденията на различните компютри, от които бяха изпращани съобщенията до Дженифър Мейдмънт, припомняйки си смътно нещо, което бе казал Амброуз — че биха могли да се възползват от тях, за да стеснят границите на региона, в който би могъл да живее убиецът. Тогава Тони не беше обърнал особено внимание на думите му, защото самият той не прибягваше до този тип анализ. Той разчиташе по-скоро на интуицията си, на способността си за съпреживяване, на опита си и на инстинктите си. Притесняваше го представата, че човешкото поведение може да се сведе до определен брой алгоритми, макар да знаеше, че този подход понякога дава удивително добри резултати. Просто не му беше приятно да го практикува.

Затова пък една негова позната се занимаваше точно с това.

Номерът на Фиона Камерън беше запаметен в мобилния му телефон. През годините двамата се бяха срещали на най-различни конференции, а тя му се беше обадила веднъж, защото се интересуваше от неговото мнение за един случай в Ирландия, по който работеше. Тогава той не откри никакви пропуски в работата й, но все пак успя да направи едно-две полезни предложения. Двамата работеха добре заедно. Тя беше интелигентна и задълбочена, също като Карол, но за разлика от Карол бе съумяла да съчетае високите изисквания на професията си с дългосрочна интимна връзка. По това време на деня тя се занимаваше с това, което правят нормалните хора вечер. Той се запита какво ли би могло да бъде това. Може би привършваше вечерята си? Гледаше телевизия? Сортираше прането или просто седеше и разговаряше на чаша вино? Каквото и да правеше, надали щеше особено да се зарадва на обаждането му.

Тони знаеше, че подобни съображения не го бяха спирали никога преди и нямаше да го възпрат и сега. Набра номера й и се заслуша в сигнала „свободно“. Точно когато мислеше да се откаже, тя отговори малко задъхано:

— Тони? Ти ли си наистина?

— Здравей, Фиона. Неподходящ ли е моментът?

— Не, съвсем не. Вися в една хотелска стая в Абърдийн.

Очевидно не като нормалните хора, а точно като него — сама и много далеч от вкъщи.

— Тъкмо изнасях подноса от вечерята пред стаята и едва не се заключих отвън. Е, какво става с теб?

— Аз съм в Устър — отвърна той, като че ли това беше някакво обяснение. — В един случай, по който работя, възникна нещо, за което ми се искаше да поговорим. Искам да знам дали според теб данните подлежат на обработка в онази програма за географско профилиране, която ползваш.

Фиона се засмя — разстоянието не може да прикрие топлотата в гласа й.

— Все същият си — каза тя. — Изобщо не губиш време за учтиви фрази.

Той си каза, че тя е права. Но никога не би си правил труда да се преструва пред толкова проницателна жена като Фиона.

— Е, какво мога да кажа, освен че вълкът си мени козината, но нрава — не.

— Нищо, нищо, няма проблем. Готова съм да се заема с всичко, което ще ме отърве от убийствено скучната вечер, която ми предстои. Не искам да излизам от стаята си. Утре ще водя семинар, а долу в бара има двама колеги, които искам да избегна на всяка цена. Радвам се, че ще имам нещо, с което да запълня времето. За какво става дума?

— Става дума за убийството и обезобразяването на тялото на четиринайсетгодишно момиче. При това убиецът ще го направи пак, ако не успеем да го спрем. Разполагаме с неидентифициран заподозрян, който е общувал с жертвата по интернет. Това лице ползва компютри на обществени места в регион с радиус от около сто мили. Най-често ги ползва само по веднъж, но има някои, които е ползвал и два-три пъти. Така че всъщност не става дума за самите престъпления, а само за определени места, където се намират компютрите, ползвани със сигурност от него. Можеш ли да измъкнеш нещо от това?