Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Не мога да бъда сигурна, докато не видя данните. Можеш ли да ми ги пратиш веднага?

— Ще се наложи да ги препиша. Разполагам само с една разпечатка.

„А Патърсън ще получи нервен припадък, ако поискам да ми прати материалите по електронната поща, за да ги препратя на външен човек“.

— Горкият. Дано списъкът не е много дълъг.

— Ще го получиш най-късно до един час.

— Ще чакам. Пази се. Беше ми приятно да поговорим.

Той измъкна лаптопа си, включи го и установи със задоволство, че в дома на Блайт явно все още имаше безжичен интернет. Всъщност нямаше особено значение дали Фиона Камерън щеше да успее да му помогне. Вече се беше заел да върши нещо във връзка със случая, а знаеше от опит, че тръгването по този път винаги отключваше онази част от мозъка му, пораждаща оригиналните хрумвания, благодарение на които бе станал толкова добър профайлър.

Съществуваше някаква причина Дженифър Мейдмънт да е умряла точно по този начин. Тони чувстваше, че е тръгнал по пътя, който щеше да го отведе до тази причина.

Пола знаеше, че умее да води разпити по-добре от всички свои колеги. Въпреки това продължаваше да се чувства скована, когато имаше пред себе си момиче в пубертетна възраст. Собственият й пубертет бе протекъл в толкова нетипични условия, че тя винаги съзнаваше остро отсъствието на всякакво сходство между тях и себе си, върху което би могла да гради диалога. Мислеше за иронията, която се криеше във факта, че за нея нямаше проблеми да установи контакт с престъпници, упражнявали сексуално насилие, педофили, коравосърдечни трафиканти на хора, но стигнеше ли се до момиченца на тази възраст, винаги срещаше затруднения.

За съжаление нямаше друг изход. Карол Джордан се появи в „Брадфийлд Крос“ точно в момента, когато един изтормозен на вид лекар от спешно отделение съобщаваше на Майк Морисън, че жена му не е успяла да се пребори с инфаркта. Нищо чудно, че горкият човек имаше вид на изгубена душа. Бяха му отнети едновременно и жената, и синът, изтръгнати от живота му без никакво предупреждение, цялата реалност на съществуванието му се беше стопила като мъгла. Слава богу, че шефката се намеси адекватно и пое нещата в свои ръце, отпращайки Пола да се заеме с неблагодарната задача да измъква сведения от приятелката на Сет Вайнър.

Все пак, не биваше да гледа така мрачно на нещата. Беше пила кафе с Елинор Блесинг и имаше обещанието й да излязат скоро да хапнат някъде. Като че ли интересът на Пола беше събудил ответен интерес. Но какво клише беше това! А наистина се случваше често ченгетата да се сближават с лекари или медицински сестри. Може би защото абсурдните изисквания, които поставя професия като тяхната, можеха да бъдат разбрани единствено от човек, чиято професия има подобни изисквания. А може би и защото професионалната среда и на едните, и на другите предлагаше извън тези контакти единствено общуване с престъпници, жертви и пациенти. От друга страна, това можеше да се дължи и на факта, че повечето хора, които избираха професията на лекар или полицай, го правеха, движени от искреното желание да помагат на хората, и това ги свързваше донякъде.

Каквато и да бе причината, Пола се надяваше привличането между нея и Елинор да доведе до нещо добро. Беше изминало много време, откакто бе имала интимна връзка, но едва наскоро бе преценила, че е оставила достатъчно надалеч в миналото травмите си, за да започне да мисли за нещо такова.

— Тиганът на огъня, а рибата още в морето — измърмори тя на себе си, докато изминаваше късата алея, която водеше от тротоара до входната врата на къщата, където живееше Луси Джейкъбсън. Беше редова къща с тухлена фасада, една категория по-високо от най-обикновените къщи без градини. На тази улица всеки две къщи бяха разделени от съседните с нисък, сводест проход, който минаваше от градинката край входа до задния двор, създавайки впечатление почти за къщи близнаци. Къщата на семейство Джейкъбсън имаше миниатюрна покрита веранда край входа, не много по-голяма от шкаф. От едната страна верандата беше натъпкана с нещо, което в мрака приличаше на притиснати едно до друго тела. Пола позвъни, лампата над входа светна и се оказа, че зловещите фигури са всъщност палта и шлифери, увенчани отгоре с бейзболни шапки и мотоциклетни каски. Пола извади полицейската си карта и жената, която се появи на прага, кимна и отвори вратата пред нея.

— Очаквах да се появи някой от вас — заяви тя със спокойна добронамереност, каквато Пола срещаше рядко в подобни случаи. — Сигурно идвате заради Сет. Заповядайте.