Вал Макдърмид - Скритият пожар

Тя въведе Пола в претъпкана с вещи дневна, където собствениците бяха съумели да намерят място за всичко необходимо. Обзавеждането беше организирано като в корабна каюта — така, че всичко да се побере във възможно най-малко пространство, навсякъде имаше шкафове и лавици, претъпкани с книги, видеокасети, дискове, пластмасови папки и класьори, спретнато надписани — на етикетите пишеше „Банка“, „Консумативи“ и „Данъци“. Два различни дивана и две кресла заемаха останалото свободно пространство, разположени срещу масивен телевизор, а от него висяха всевъзможни кабели, свързващи го като с пъпна връв с обичайните периферни устройства.

— Заповядайте — каза домакинята. — Сега ще повикам Луси. Братята й отидоха да играят баскетбол с баща си, така че ни е осигурено малко спокойствие. Момчетата са близнаци, шестнайсетгодишни, и заемат огромна част от пространството вкъщи — тя поклати глава, отиде до вратата и извика: — Луси! Търсят те във връзка със Сет!

Жената се обърна с лице към стаята и се облегна на рамката на вратата.

— Между другото, аз съм Сара Джейкъбсън. Вече говорих с Кейти и Джулия — те са в ужасно състояние — тя въздъхна и прокара пръсти през късите си тъмни къдрици. — Кой не би бил на тяхно място? Господи, като че ли не е достатъчно трудно, докато минават през пубертета, та на всичкото отгоре и такъв кошмар! — Някой затрополи надолу по стълбата и жената отстъпи, за да пропусне дъщеря си. Луси Джейкъбсън имаше същите тъмни, разчорлени къдрици, само че при нея те бяха бухнали около главата й и падаха на спирали по раменете й, в удивително изобилие. Лицето й надничаше изпод буйната коса, тясно, с остри черти и тъмносини очи, подчертани от широки линии, изтеглени по клепачите с молив за очи. Не беше красива, а впечатляваща, но Пола предполагаше, че когато порасне, може да се превърне в красавица. Черни джинси и черна тениска допълваха една по-обществено приемлива версия на подрастваща привърженичка на готическата линия в модата.

— Има ли някакви новини? — попита Луси и изгледа мрачно Пола, като че ли тя беше лично отговорна за изчезването на Сет.

— Съжалявам, но засега няма и следа от Сет — Пола се изправи. — Аз съм Пола Макинтайър, детектив от криминалния отдел на полицията. Работя в екипа, който се занимава с издирването му.

— Редови детектив? Достатъчно опитна ли сте за тази работа? Защото наистина е много необходимо някой да открие Сет — заяви Луси, пристъпи напред и се тръсна на дивана срещу Пола.

— Луси, за бога! — възкликна майка й. — Не мисли, че ще впечатлиш някого. — Тя погледна към Пола и попита: — Чай или кафе?

— Не, благодаря.

Сара Джейкъбсън кимна и каза:

— Ако имате нужда от мен, ще бъда в кухнята. — Тя изгледа навъсено дъщеря си. — Оставям те насаме с госпожа Макинтайър, за да можеш да кажеш всичко, което трябва да бъде казано, без да се притесняваш от това, което може да си помисля. Ясно ли е?

После излезе.

— Като че ли ми пука от това, което би могла да си помисли за каквото и да е.

— Разбира се, че не ти пука, нали си тийнейджър — заяви сухо Пола. Вече беше взела решение да не цепи басма на момичето. — Та така, държа да подчертая, че единствената ми цел е да открия Сет. Затова точно сега е моментът да споделиш всякакви дребни тайни, които предполагаш, че си успяла да запазиш. Ако ни помогнеш да намерим Сет, всякакви дребни прегрешения и провинения ще бъдат забравени. Не се интересувам дали си пушила трева, дали си пила или си се чукала с някого. Ясно ли е? Искам само да узная всичко, което би ни помогнало да намерим Сет. — Тя срещна предизвикателния поглед на Луси, но в крайна сметка момичето първо отклони очи. — Каквото и да сте правили вие двамата, можеш да се обзаложиш, че съм го виждала, чувала или че съм го правила и аз.

Луси въздъхна и подбели очи.

— Като че ли тези неща могат да имат някаква връзка със случая. Нищо, което правим заедно, не може да има и най-отдалечена връзка с изчезването на Сет, разбирате ли? Ние с него не сме такива. Но това, което трябва да знаете, е че Сет наистина има тайна.

Пола се опита да не издава до каква степен казаното от Луси бе приковало вниманието й.

— А ти знаеш ли тази тайна?

— Разбира се, че я знам. Той е мой и аз съм негова.

— Е, каква е тя?

Луси я огледа от главата до петите, сякаш се опитваше да вземе решение.

— Вие сте лесбийка, нали? Като майките на Сет?

— За да цитирам това, което каза току-що, „като че ли тези неща могат да имат някаква връзка със случая“ — отвърна на удара Пола.