Вал Макдърмид - Скритият пожар

Майка му не беше отговорила, но Нийл чу силен трясък, сякаш нещо стъклено се разби в стената. После вратата се отвори и той видя, че стъклото на големия прозорец, през който иначе се виждаха редиците лъскави коли в шоурума, сега е покрито с паяжина от пукнатини.

— Хайде — бе казала майка му, хващайки го за ръка, и се бе упътила към вратата. — Така или иначе не ни трябват пари от това гнусно лъжливо копеле.

„Говори само от свое име“, беше си казал Нийл. Това, че баща му беше гнусно лъжливо копеле, му се стори само още една причина да му бъдат взети парите. За какъв се имаше той, по дяволите — да представя майка му като някаква курва, която би му пробутала чуждо дете? Може и да беше тъпа крава, но Нийл знаеше, че не е боклук. За разлика от баща му, който беше готов на всичко, само и само да не бъде принуден да бръкне в джоба си, за да издържа жена си и детето си.

Така че благодарение на него сега бяха затънали в тези лайна и за тях нямаше никакъв изход — поне докато Нийл не съумееше да реализира собствените си способности. Щеше да внимава да не се набутва в неприятности, а после щеше да промени изцяло живота си и да покаже на баща си какво означава да си истински мъж.

Но засега нямаше изход от този противен начин на живот, който толкова ненавиждаше. В дъното на тунела имаше само един слаб проблясък на светлина. Нийл искаше да учи руски език, за да отиде после да работи за някой олигарх и да се научи как и той самият да стане богат. Това бяха хора, които не даваха пет пари дали ще засегнат някого или не. Да, дори бяха готови да унищожат някого просто така, за разнообразие. Но нито един от учителите в мизерното, незначително училище, което посещаваше, не знаеше руски. Затова Нийл започна да се интересува дали някой не е склонен да преподава безплатно руски някъде в района. И тогава на страницата му в РигМароул се появи DD и му предложи помощ.

Нийл нямаше представа какво обозначават инициалите DD. Вероятно, както ставаше при руснаците, някакво кръщелно име и после бащиното. DD беше започнал дори да дава първите уроци на Нийл онлайн, за да докаже, че предложението му е сериозно. Тази седмица щяха да се срещнат за първи път. Щяха за първи път да имат урок на живо, и Нийл щеше да направи първата стъпка по пътя към богатството. Може би дори щеше да стигне дотам, че един ден да има свой футболен отбор.

Тогава вече щеше наистина да натрие носа на гадното, лъжливо копеле.

Едно беше да зададеш въпроса, а съвсем друго — да намериш отговора. Проблемът не се дължеше на това, че се намираше в чужд дом; парадоксалното бе, че Тони чувстваше как всякакво напрежение го бе напуснало тук, в дома на Блайт. Всичко наоколо излъчваше спокойствие, създаваше чувството, че е органично свързано с обитателите на дома — обстановката беше такава, каквато самият той би подбрал, ако някога събереше сили да прояви интерес към такива неща.

Дразнеше го невъзможността да открие убедителна причина за убийството на Дженифър Мейдмънт. Трудно беше да си представи какъв личен мотив би могъл да тласне някого към убийството на едно четиринайсетгодишно момиче. Ако убийството беше извършено от връстници, тогава биха я нападнали с нож на улицата или на някое пусто място. В такъв случай почти със сигурност би имало свидетели, или поне други тийнейджъри или техните родители щяха да узнаят за убийството след това. Но този метод изискваше прекалено сериозна организация, подходът беше прекалено зрял. Освен това убиецът би трябвало да притежава кола. Пък и ако убийството беше извършено от връстници, нямаше да има обезобразяване на гениталната област.

Не беше изключено смъртта на Дженифър да е възможно най-жестокото предупреждение, отправено към някой от родителите й — а може би и към двамата. Но поне на пръв поглед изглеждаше невероятно пътят на някой от двамата Мейдмънт да се е пресякъл с пътя на човек, който би приел убийството и обезобразяването на едно дете на тази възраст като логична реакция на каквото и да било. Бащата ръководеше машиностроителна фирма, майката работеше на половин ден като учителка на деца със специални потребности. Освен това пак възникваше проблемът, че ако това убийство криеше някакво послание, подходът си оставаше изключително странен. Относително лека смърт, последвана от такова дивашко обезобразяване. Не, за каквото и да ставаше дума тук, не можеше да се говори за отмъщение, за опит за принуда или друго подобно, обичайно за такива случаи послание, насочено към родителите.