Вал Макдърмид - Скритият пожар

Първият в списъка, датиращ най-отскоро, беше за материала, който Алан Майлс й бе показал в кръчмата. Тя установи с раздразнение, че снимката не беше сканирана. Следващият резултат беше статия за предстоящата продажба на фирмата на Блайт, като се споменаваше, че вероятният купувач е компанията от Шефийлд. Някъде в средата на статията имаше абзац, който накара Карол да се сепне.

„Не можахме да се свържем със собственика на фабриката, господин Едмънд Блайт, за да чуем и неговия коментар. Той се възстановява от последиците от скорошното жестоко посегателство върху живота му, за което съобщи нашият вестник.“

Жестоко посегателство? Алан Майлс не беше споменал нищо подобно. Карол бързо превъртя останалите резултати, търсейки материал, който да не е свързан с фабриката. Малко по-надолу попадна на това, което търсеше.

Бизнесмен от Халифкс се възстановява в болницата, след като снощи е станал жертва, на жестоко нападение, докато се прибирал у дома с годеницата си, минавайки през Савил Парк.

Едмънд Блайт, двайсет и седемгодишен, управляващ директор на «Блайт & Ко», фирма, специализирана в производството на метални покрития, е бил ранен с нож от бандит, който се опитал да го обере, заплашвайки го с оръжието си.

Когато г-н Блайт отказал да му даде портфейла си, нападателят му нанася удар в гърдите с ножа си. Според болничния персонал острието е преминало близо до сърцето и само по една щастлива случайност последствията не са фатални.

Господин Блайт, който живее на Танър Стрийт, и годеницата му отивали към дома на нейните родители, след като били прекарали вечерта с приятели, живеещи от другата страна на парка.

Разстроената му годеница, която настоя името й да не бъде публикувано, разказа: «Шокът беше ужасен. Бях го хванала под ръка и вървяхме, без да подозираме каквото и да било. Изведнъж някакъв човек излезе от сенките край храсталаците и размаха нож. Видях как острието проблесна на лунната светлина.

Бях ужасена. Човекът поиска от Едмънд да му даде портфейла си, но Едмънд отказа. Тогава непознатият го нападна, последва схватка, аз започнах да пищя и непознатият избяга.

Беше прекалено тъмно, за да мога да видя ясно нападателя. Беше висок около шест фута и носеше каскет, смъкнат ниско над очите. Говореше като местните жители, но се съмнявам, че бих могла да разпозная гласа му. Бях ужасно уплашена.»

Инспекторът от криминалната полиция Терънс Арнолд заяви: «Очевидно е, че този човек е много опасен. Съветваме гражданите да бъдат нащрек, когато преминават през изолирани райони след смрачаване».“

— Да му се не види! — възкликна на глас Карол, след като прочете два пъти статията. Защо, по дяволите, Ванеса не беше споменавала нищо за този драматичен инцидент? Беше неприсъщо за нея да пропусне шанс да се постави в светлината на прожекторите. Да не говорим пък за съчувствието, което вероятно би предизвикала като потърпевша от такова ужасяващо нападение.

Случаят до известна степен би могъл да обясни решението на Блайт да напусне Халифакс и да отиде да живее в Устър. Такова напълно непровокирано нападение би могло да притесни всеки и да породи у него желание да смени мястото, където живее. Но би могло да се очаква, че той ще вземе годеницата си със себе си. Разбира се, ако Ванеса не е искала да напусне Халифакс, никакви старания от негова страна не биха могли да я разубедят.

Карол си наля още една чаша вино. Прегледа всички останали статии, но в нито една от тях не се споменаваше нещо за нападението. Очевидно не е последвал арест. И в това нямаше нищо чудно, явно не е имало такова описание на престъпника, каквото би могло да свърши работа на полицията. Несъмнено са привикали обичайните заподозрени, опитали са се да ги постреснат, но този подход не е дал резултат. Очевидно беше също, че самият Блайт не е бил склонен да обсъжда случая. По всичко личеше, че е продал фирмата и е напуснал града почти непосредствено след това. Наистина много внезапно решение.

Явно щеше да се наложи Карол да посети отново майката на Тони. Само че този път нямаше да я остави да се измъкне така лесно. Единственото, което й попречи да потегли незабавно обратно за Халифакс, беше съобщението, което получи от Пола.

— По дяволите — измърмори Карол. Всъщност не беше абсолютно необходимо тя да реагира незабавно на това съобщение. Но чувството й за дълг беше изострено от съзнанието, че по-рано през деня си беше позволила да се отлъчи от работата си.