Вал Макдърмид - Скритият пожар

Патърсън загриза една кожичка на палеца си, потискайки гнева си.

— Съжалявам, Гари — изсумтя той. — Знам, че си направил всичко по силите си. Благодаря, изпрати ни сметката.

Гари се измъкна с усилие от стола, опитвайки се да демонстрира засегнато достойнство, взе раницата си и тръгна към вратата, подхвърляйки: „Успех!“, когато излизаше.

— Вбесяващо леке, нали? — заяви Патърсън, когато вратата се затвори зад него.

— Нали върши работа.

— Защо иначе бих го допускал тук? И така, налага се да изровим всички места в града, чието наименование започва с „ка“, а когато съставим списъка, да проверим записите отпреди девет дни на всички контролни камери около тях. Има достатъчно работа за всички от отдела — гласът на Патърсън завибрира от енергия. Беше успял да осъществи прехвърлянето от отчаяние към оптимизъм. Амброуз си каза, че сега е подходящият момент да поговори с него за искането на Тони Хил.

— След като всички ще потънем до гуша в тази работа — поде той, — вероятно всякакви външни хора тук биха ни се пречкали. Нали?

Карол нямаше представа колко пъти й се бе налагало да стои в залата на отделението по патоанатомия, наблюдавайки как съдебният лекар изпълнява акуратно ужасните си задължения. Но така и не бе успяла да привикне да наблюдава с безразличие будещата жалост операция. Все още се натъжаваше, когато виждаше как едно човешко същество бива сведено до съставните си части, но тъгата й винаги се примесваше с желанието да стори необходимото, та човекът, заради който тялото на мъртвеца се бе озовало на това място, да бъде изправен пред правосъдието. Ако нещо укрепваше волята й да търси справедливост, то бе по-скоро видяното в моргата, отколкото на местопрестъплението.

Патоанатомът, който извършваше днес аутопсията, междувременно бе станал приятел на Карол. В израз на смесения си произход доктор Гриша Шаталов управляваше своето отделение в болницата „Брадфийлд Крос“ с парадоксално съчетание от белогвардейска авторитарност и канадска уравновесеност. Той беше убеден, че мъртвите заслужават не по-малко уважение от живите пациенти, чиито хистологични проби проучваше под микроскопа, но това не означаваше, че налага студен формализъм в работата си. От самото начало той беше приел Карол в своя свят и я бе накарал да се чувства като част от екип, чиято цел е да изважда тайни на бял свят.

Отскоро тенът на Гриша бе започнал да се равнява по бледност с лицата на покойниците, които подлагаше на дисекция. Кожата на лицето му бе почнала да сивее поради дългите часове, прекарани с новороденото му бебе, а очите му, които имаха формата на удължени триъгълници, бяха обкръжени от тъмни кръгове като очите на миеща мечка. Но днес той беше възстановил нормалния цвят на лицето си и вече почти бе възвърнал вида си на здрав човек с добър тонус.

— Добре изглеждаш — бе казала Карол, облягайки се на стената край масата за аутопсии. — Да не би да си бил на почивка?

— Чувствам се така, сякаш съм бил. Дъщеря ни най-сетне свикна да спи повече от три часа без прекъсване. — Той вдигна очи към нея и се усмихна. — Бях забравил колко е хубаво да се будиш по естествен начин.

Докато говореше, ръката му вече механично посягаше към подноса до него и подбираше инстинктивно първия от редицата инструменти, с помощта на които щеше да се осъществи разкриването на това, което бе останало от Даниъл Морисън, пред заинтригуваните им погледи.

Докато Гриша работеше, Карол остави мислите си да се реят по други пътища. Не й беше необходимо да следи процеса отблизо; той щеше да привлече вниманието й към всичко, което би представлявало интерес за нея. Подчинените й работеха в постоянна връзка с полицията от Северния участък, за да е сигурно, че не е пропуснат нито един рутинен елемент на разследването. Нещо все пак можеше да изскочи от тези първи разговори и разпити. Блестящите умения на Стейси също можеха да им дадат възможност да се заловят за някоя нишка, с чието подръпване би могло да започне разплитането на случая. Но това беше въпрос на късмет. На този етап почти нямаше какво друго да се прави — поне докато сведенията не започнеха да пристигат в техния отдел, за да могат всички членове на екипа да ги прехвърлят с надеждата да открият нещо, което се отклонява от общата линия. Предварително не би могло да се обясни какво би било това отклонение, което би привлякло вниманието им. За тази работа нямаше предварителни насоки, специално обучение или списък на нещата, които би трябвало да търсят. Всичко беше въпрос на опит и инстинкт. Ставаше дума за едно неуловимо качество, което всеки от тях притежаваше, и то бе една от основните причини тези хора да бъдат включени в екипа й. Сетивата на всеки от тях бяха фино настроени, за да улавят и най-слабите сигнали в определена област, и когато способностите им се съчетаеха, те можеха да работят с капацитет, надхвърлящ сто процента. Каква ужасна загуба би било, ако Блейк успееше да се наложи и хората от екипа се разпилееха на всички страни!