Вал Макдърмид - Скритият пожар

Тя беше дотолкова погълната от мислите си, че не забеляза кога аутопсията бе приключила. Не повярва на ушите си, когато чу Гриша да я кани в кабинета си, за да прехвърлят отново основните точки от заключението.

— Отново ли? — каза тя и тръгна след него, хвърляйки последен поглед към тялото на масата. Един от асистентите зашиваше дългите разрези по тялото на Даниъл, които Гриша бе направил. Напоследък, когато това беше възможно, той прилагаше при аутопсията методика на максимално ограничен достъп, избягвайки традиционния разрез във формата на буквата Y, за да не изглеждат после телата така, сякаш върху тях е работил барон Фон Франкенщайн 12 12 Барон Фон Франкенщайн — герой от поредицата филми на ужасите, създадени по романа на Мери Щели „Франкенщайн“ от специализираната в производството на филми на ужасите британска филмова компания „Хамър“. — Бел.прев. . Но това не беше възможно, когато ставаше дума за жертва на убийство. Карол, обзета от желание да имаше и друг начин, не можа да потисне потръпването си.

— Това облекчава донякъде близките — беше й обяснил Гриша. — Всички имат в съзнанието си ужасяващи представи за това как изглежда един труп след аутопсия, затова са по-склонни да дадат съгласието си, когато интервенцията изглежда по-скоро медицинска, отколкото съдебномедицинска.

Сега, гледайки тялото на Даниъл, тя напълно осъзнаваше правотата му.

Карол влезе след Гриша в кабинета му. Колкото и невероятно да изглеждаше, тук като че ли имаше още по-малко място за самия него и посетителите му в сравнение с последното й посещение. Всичко беше затрупано с хартия. Таблици, папки, списания и купчини книги преливаха от лавиците, бяха струпани по пода, а някои и на застрашително наклонени купчини, подпрени на монитора върху бюрото му. Когато Карол премести една купчина разпечатки, за да седне на стола за посетители, тя установи, че й е трудно да вижда Гриша от другата страна на бюрото.

— Ще се наложи да направиш нещо по този въпрос — отбеляза тя. — Нямаш ли някой специализант с повечко свободно време?

— Честна дума, вече подозирам, че и други хора са почнали да оставят боклуците си в кабинета ми. Единственото друго обяснение е, че публикациите, които ми оставят за мнение, са започнали да се размножават. — Гриша побутна настрана една купчина папки, за да я вижда по-добре. — И тъй, това момче, с което сте се заели, Даниъл… — той поклати глава. — Винаги ми се струва някак нередно, когато оглеждам органи, които са влизали в употреба за толкова кратко време. Трудно е да не си помислиш за всички хубави неща, които не му е било съдено да изживее — онези толкова приятни неща, чиито гадни последици после ни връхлитат изневиделица.

Карол не можеше да се сети за отговор, който не би прозвучал сантиментално или банално.

— Е, и какво е заключението ти? Каква е причината за смъртта?

— Задушаване. Много здрав найлонов плик е бил затегнат с лепенки около шията му, прекъсвайки всякакъв достъп на кислород. Но няма никакви признаци, че се е съпротивлявал. Под ноктите му няма нито частици кожа, нито кръв, няма никакви натъртвания освен една синина на бедрото му, която изглежда датира отпреди три-четири дни и според мен има някакво съвсем невинно обяснение.

— Мислиш ли, че е бил упоен?

Гриша я изгледа смръщено над очилата си.

— Нали знаеш, че не мога да дам отговор на такъв въпрос. И няма да разполагаме с такъв отговор, докато не донесат резултатите от токсикологията, а и дори тогава няма да сме сигурни, че му е даден гама-хидроксибутират, защото нивата на това вещество, което поначало присъства в човешкия организъм, нарастват след смъртта. Ако бях толкова тъп, че да си позволя да правя предположения за такива неща, бих казал, че е бил доведен до състояние на безпомощност с опиати. Не с алкохол, защото стомашното съдържание нямаше такъв мирис. Между другото, за последен път е ял хляб, риба, салата и нещо, което ми заприлича на желирани бонбони. Вероятно сандвич с риба тон, при това го е изял най-много час преди настъпването на смъртта.

— А кастрацията?

— Ако съдя по кръвозагубата, бих казал, че е извършена след настъпването на смъртта, но много скоро след това. Ако е бил още жив по това време, би умрял от кръвозагуба.

— Любителска или професионална работа?

— Това не е дело на хирург. Нито дори на касапин, бих казал. Убиецът е ползвал много добре наточен нож, скалпел или нещо подобно, с много тясно острие. Но въпреки това не е успял да се справи с едно чисто срязване. Не може да се каже, че го е кълцал, но все пак са му били необходими три-четири отделни движения. Така че според мен не е имал голям опит в това отношение.