Вал Макдърмид - Скритият пожар

— А пък аз се занимавам с графичен дизайн — допълни Кейти, която се връщаше, носейки лаптопа. — Затова и стана така, че дойдохме да живеем тук. Навремето направих първите брошури на „Де Вил“, затова и бях запозната с проекта още преди да бъде огласен.

Тя обърна лаптопа към Карол, която видя на екрана усмихнато тъмнокосо момче, снимано до раменете. Момчето имаше мургавата кожа и тъмните очи на майка си. Дългата му коса беше небрежно сресана на страничен път, и кичурите почти скриваха едното му око. Тук-там пъпки по брадичката, отчупена частица от единия преден зъб и леко орлов нос — това бяха отликите, допълващи портрета, който Карол вече съставяше наум.

— Тази снимка е правена в неделя.

— Може ли да я изпратите на мейла на моя екип? Вероятно това ще е най-бързият начин да бъде разпространена — Карол вече бъркаше в джоба си за визитна картичка.

— Няма проблем — отвърна Кейти, постави лаптопа на една странична масичка и плъзна пръст по мишката. Карол й подаде визитната си картичка, на която бе изписан и общият мейл на отдела за борба с особено тежки престъпления. Всички зачакаха, докато Кейти качваше файловете.

— Заминаха — каза след миг тя и се върна при Джулия на креслото. Карол не беше в състояние да избяга от погледа на Сет, насочен право към нея, и се надяваше скрийнсейвърът да се включи колкото е възможно по-бързо.

— Главен инспектор Джордан питаше кога сме видели Сет за последен път — каза Джулия, протегна ръка и хвана ръката на Кейти.

— След като Джулия тръгна на работа, аз изпратих Сет до автобусната спирка. Той обикновено отива сам на училище, но видях, че хлябът ни свършва, затова реших да прескоча до супермаркета. Така че тръгнах с него. Автобусът пристигна почти в момента, когато стигнахме до спирката, той се качи и аз му помахах с ръка. Трябва да е било към девет без двайсет. Той вече се беше уговорил с приятеля си Уил да нощува у тях, затова му бях дала чисто бельо, риза и чорапи.

— И доколкото ви е известно, през деня той е бил на училище?

— Когато днес не се прибра по обичайното време, се обадих в училището — каза Кейти. — Оттам ми казаха, че днес не се е появявал изобщо. Тогава попитах дали е бил там вчера. Оказа се, че е бил на училище до края на часовете. Признавам, предположих, че може да се е измъкнал нанякъде с приятелката си и да се е уговорил с Уил да го прикрива. Не би било типично за тях, разбирате ли? Не са проблемни момчета, но човек винаги си задава такива въпроси, нали?

— Естествено, всички сме били тийнейджъри — отвърна Карол. — Аз със сигурност не споделях всичко с родителите си.

— Затова и потърсих Уил и Луси, приятелката на Сет. Тогава разбрах, че той не е бил в дома на Уил, че изобщо не е стъпвал там вчера. Според Уил вчера сутринта Сет се извинил, че няма да нощува у тях, казал, че има други планове.

— И Уил не е попитал какви са тези други планове?

Кейти се смръщи.

— Поне на мен не каза нищо подобно. Може би ще е по-склонен да отговаря на въпросите на длъжностно лице.

— Не си права, Кейти — възрази Джулия. — Нямаш основания да предполагаш, че Уил не ти е казал всичко, което знае.

Кейти извърна очи към тавана.

— Винаги си толкова доверчива! Ако Сет му е казал да си мълчи, той няма да ми каже нищо, така ли е?

Карол изчака да се поуспокоят, после попита:

— Сет свързвал ли се е с вас по някакъв начин, след като е тръгнал оттук вчера сутринта? Съобщение по мобилния телефон? Мейл? Телефонно обаждане?

Двете жени се спогледаха, после поклатиха глави.

— Нищо подобно — каза Кейти. — Не че това е толкова необичайно. Той няма навика да ни се обажда без особена причина. Обажда се например, когато има някаква промяна в програмата му за деня. А този път не ни е съобщил нищо подобно.

Кевин се покашля и попита:

— Приятелката му вкъщи ли си е?

— Да. Говорих с нея по стационарния им телефон — каза Кейти. — За последен път го видяла вчера по обяд. Обядвали заедно в училищния стол — те са в различни паралелки, затова не се виждат в часовете. Но той не е казал на Луси, че има намерение да се откаже от гостуването при Уил. Тя си мислеше, че уговорката им не е променена.

— Често ли се случваше той да нощува другаде, когато на другия ден е на училище? — попита Кевин.

Кейти като че ли изпита желание да му удари шамар.

— Разбира се, че не. Ние не сме някакви лигаво либерални родители, които оставят децата да им се качат на главите. Снощната уговорка беше изключение. Уил и Сет са големи фенове на гръндж музиката и снощи една от любимите им групи имаше онлайн концерт на живо. Разрешението да го гледат заедно беше нещо като специален подарък. — Тя сякаш се задави и се закашля безпомощно. Когато се посъвзе, с насълзени очи и зачервено лице, допълни задъхано: — Да му се не види и проклетият подарък.