Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Ще се заема незабавно.

— Благодаря, дръж ме в течение — каза Карол, обърна се и влезе обратно в дневната, където атмосферата не беше станала по-непринудена. — Извинете — каза тя. — А ще може ли сега да покажете на детектив Чен компютъра на Сет? Освен това се нуждаем от вашето официално съгласие за претърсването му, защото той е малолетен.

— Направете всичко, което е необходимо — каза Джулия, когато Кейти се упъти към вратата. — Тя нямаше намерение да ви засегне, главен инспектор Джордан. Просто е разстроена, а гневът при нея е начин да даде израз на тревогата си.

Карол се усмихна.

— Не се обиждам лесно, госпожо Вайнър. Единственото, което ме интересува, е да успеем да свършим необходимото, за да върнем Сет у дома.

Джулия явно събираше сили да каже нещо.

— Когато се прибирах с колата, след като Кейти ми се обади, по радиото казаха нещо за някакво убито момче на неговата възраст — тя притисна ръка към устата си и захапа кокалчетата на пръстите си.

— Това не е Сет, госпожо Вайнър. Момчето е идентифицирано, със сигурност не е Сет.

Точно в този момент Кейти се върна в дневната и успя да чуе думите на Карол.

— Виждаш ли, нали ти казах, че не може да е Сет.

— Вечната оптимистка — Джулия отново се притисна към ръката й.

— Сега ще поговорим с Уил и с Луси, и с останалите приятели на Сет. Ще поставим снимката му на нашия уебсайт и ще я разпратим на медиите. Този случай е абсолютен приоритет за нас — Карол се изправи. — Кевин ще остане с вас. Ако се сетите за още нещо, което би ни помогнало в търсенето на Сет, кажете го на него. Аз съм на разположение, ако пожелаете да се свържете с мен по телефона.

Джулия Вайнър вдигна очи и я загледа умоляващо.

— Само ни го върнете. Все ми е едно защо е изчезнал и какво е направил. Само го върнете у дома.

Думите й отекваха в мислите на Карол, докато тя отиваше към колата. Възможностите й не бяха безгранични, но тя беше готова да ги постави безрезервно в услуга на Джулия и Кейти.

Но така или иначе, благодарение на Bluetooth устройството тя беше в състояние да води телефонните си разговори, докато шофираше, а не само от кабинета си. А тя се чувстваше задължена да намери отговори на някои въпроси, засягащи едно друго изгубено момче. Карол запали двигателя и се насочи към шосето, което водеше извън града, в посока към Халифакс.

Мрачното величие на езерото Уостуотър не впечатли особено Сам. Планините наоколо му се сториха потискащи, а мрачните води на езерото също му действаха депресиращо. Изобщо не можеше да разбере защо някой би избрал да прекара почивката си на такова място. Нямаше нищо лошо в разходките, ако те се осъществяваха на някой плаж на Карибите, където в момента се намираше сержант Дивайн. Но ако се вземе предвид количеството леден дъжд, който падаше тук, разходката наоколо вероятно бе по-скоро неприятно преживяване, отколкото удоволствие. Пък и какво би могъл да прави тук човек вечер? Сам обичаше да танцува. Не беше претенциозен, не държеше нито на конкретен клуб, нито на определен диджей, нито дори на определен вид музика. Обичаше да чувства как ритъмът преминава през тялото му, да следва пулсациите му и да се впуска в движението с такава всеотдайност, каквато не проявяваше в нито една друга област от живота си. Беше готов да се обзаложи, че на двайсетина мили от тук няма място, където да се танцува. Освен ако не ставаше дума за танца „морис“ 14 14 Танцът морис — традиционен английски национален танц, изпълняван обикновено със специални костюми. — Бел.прев. , който по отношение на танците е това, което е сандвичът от хляб, сирене и лук 15 15 Ploughman’s lunch, „Обядът на орача“ се поднася в английските кръчми — основните съставки са хляб, сирене и лук, но понякога се прибавя туршия, шунка или друг вид месо. — Бел.прев. за добрата кухня.

По-голямата част от деня бе прекарал, сгушен от студ в колата си, или в микробуса на водолазите. Те не бяха особено разговорливи — бяха взели списъка с координатите, съставен от Стейси, и се бяха привели над една карта, маркирайки определени точки, които вероятно съвпадаха с предложенията за претърсване, които тя бе направила след консултация със специалистите по сателитни образи от университета в Брадфийлд. Някои от тях бяха облекли неопренови костюми, бяха сложили на гърбовете си акваланги и се бяха упътили към черната надуваема лодка. Сам нямаше дори смътна представа как смятаха да проведат търсенето. Никога не се беше интересувал от гмуркане — не намираше особен смисъл. Ако искаш да гледаш тропически риби, можеш да си купиш диск с филм на Дейвид Атънбъро, и да не се лишаваш от удобствата на собствената си дневна.