Вал Макдърмид - Скритият пожар

Той отпиваше от питието и продължаваше да кръстосва стаята, прехвърляйки наум всичко, което знаеше за Дженифър Мейдмънт и човека, който я беше убил. Нещо се раздвижи в дълбините на съзнанието му. Някаква неуловима мисъл, която се беше мяркала и по-рано. Какво ли беше това? Той отиде до сака и извади първите материали, които Патърсън му беше пратил по електронната поща. Снимки от местопрестъплението и копие на заключението от аутопсията — това бяха нещата, към които проявяваше интерес.

Той започна да разглежда внимателно всички снимки, отделяйки специално внимание на онази, на която се виждаше обезобразеното тяло на Дженифър на масата за аутопсии. После препрочете първоначалния доклад за престъплението, обръщайки особено внимание на всички часови данни. „Последният потвърден случай, когато е била видяна, е в четири и петнайсет. Съобщението, че е изчезнала, постъпва малко след девет часа. И освен ако приемем, че всички шофьори на камиони лъжат, очевидно тялото й не би могло да бъде изхвърлено край отбивката след седем и половина, когато там спират едновременно два тежкотоварни камиона. Излиза, че си я имал на свое разположение само в продължение на два часа“. Той остави доклада и закрачи отново, после спря край богато украсената с резби дървена рамка на камината. Опря се на полицата и се взря в празното огнище, опитвайки се да си отвори път към съзнанието на убиеца на Дженифър.

— Искал си да останеш насаме с нея, да я упоиш, да я удушиш с помощта на найлоновия плик, да обезобразиш тялото й и после да го изхвърлиш — заговори той бавно. — Защо? Къде тук е насладата за теб? Къде е причината? Кое от всички тези неща ти е доставило удоволствие? Съзнанието, че я притежаваш? Че упражняваш абсолютен контрол над нея?

Той отново се извърна, отиде до прозореца и се загледа в мрака навън.

— Периодът просто е прекалено кратък. Отделил си седмици, за да я подготвиш — за какво? Само за тези два часа? Не ми се вярва. Щом отделяш толкова време и енергия, кроиш толкова планове, сигурно не искаш някакви два откраднати часа, а нещо повече. Копнял си за нея. Представял си си как ще утолиш този копнеж. Излиза обаче, че това не важи за твоя случай. Ти просто си я убил, обезобразил си я и си я изхвърлил. В това като че ли няма никакъв смисъл…

Всички негови познания сочеха недвусмислено, че убийците от този тип се наслаждават на времето, което прекарват с жертвата. Те си намираха скривалища, далеч от любопитни очи, за да могат да получават отново и отново желаното удовлетворение. Те не поемаха всички рискове, свързани със залавянето на жертвата, само за да обърнат гръб на възможността да продължат наслаждението си колкото е възможно повече. Имаше убийци, които обичаха плячката им да е жива — и те държаха жертвите си в плен, упражнявайки постоянно насилие над тях, инквизирайки ги, възползвайки се от възможността да видят фантазиите си в плът и кръв, най-често с особен акцент върху кръвта. Други, които предпочитаха пасивността на мъртвото тяло, често полагаха всевъзможни усилия да го съхранят колкото бе възможно по-дълго. Хората със сериозни изкривявания на психиката обикновено не се стряскаха дори от първите етапи на разложението.

Но с Дженифър не се беше случило нищо подобно.

— Убил си я, обезобразил си я и си я изхвърлил — повтори той. — Не си си оставил време за забавление. Нещо се е случило, нещо, което ти е попречило. Но какво?

Сигурно беше нещо непредвидено. Може да е бил лишен от достъп до мястото, където е имал намерение да я заведе. Или пък в другия му живот бе настанал някакъв срив, който е попречил на осъществяването на плановете му. Каквото и да е било това събитие, трябва да е било от изключително значение. Нищо по-маловажно не би могло да възпре един убиец да постигне желаното удовлетворение, след като вече жертвата е била в негова власт.

Тони си каза, че в това има някаква логика. Но не такава, която би породила у него усещането, че е на прав път.

— Убил си я, обезобразил си я и си я изхвърлил — промърмори той под нос, връщайки се при масичката с напитките, за да си налее арманяк от втората бутилка. Отпи малка глътка и продължи да се разхожда насам-натам.

Внезапно се закова на място.

— Обезобразяване. Рязане — Тони се плесна по челото, отиде пак при снимките, за да се убеди, че си спомня правилно. — Изрязал си вагината й, разкъсал си маточната шийка, насякъл си матката. Действал си методично — но изобщо не си обърнал внимание на клитора.