Вал Макдърмид - Скритият пожар

Тони допи чашата си и отиде да си сипе още. Изводът, който се въртеше в главата му, изглеждаше неизбежен. Всеки човек, който се занимаваше с анализ на този тип престъпления, би го определил като абсурдно противопоставяне на това, което подсказваше интуицията. Но Тони никога не се боеше да обмисля възможности, от които повечето хора се стряскаха. Това беше една от причините Карол Джордан да цени начина му на мислене. Струваше му се, че инспектор Стюарт Патърсън нямаше да бъде толкова щедър в преценката си. Но за него не съществуваше друг път. Това беше единственият начин да се обяснят и двете несъответствия, които бе забелязал.

— Това убийство няма сексуални мотиви — заяви той, обръщайки се към празната стая. — Липсва какъвто и да било сексуален подтекст. За каквото и да става дума всъщност, то няма нищо общо с нечие сексуално удовлетворение.

От което следваше въпрос, който според Тони беше още по-тревожен от констатацията. Ако убийството нямаше сексуални мотиви, какви бяха те тогава?

Не беше трудно да открие Алан Майлс. Той се оказа единственият човек, застанат пред гарата на Халифакс под довявания откъм Пенините ситен дъждец, който успяваше да се промъкне и под навеса. Карол паркира на забранено място и тръгна забързано към леко изгърбената фигура на човека, който се взираше през очила, които според нея бяха излезли от употреба в момента, когато Националната здравна служба престана да ги предлага безплатно. Горната част на рамката беше от тежка черна пластмаса, останалата част от стъклата беше обрамчена със стоманена тел, а лещите бяха дебели като дъното на бутилка за мляко. Лицето му напомняше на каменните идоли от Великденските острови. Можеше да си го представи как чете конско на момчетата от началното училище.

— Господин Майлс? — попита тя.

Той извърна глава бавно, като стара костенурка, и започна да я оглежда. Очевидно това, което видя, му хареса, защото на лицето му грейна неочаквано приветлива усмивка, която съвсем го промени. Той вдигна ръка към каскета си, повдигна го леко и каза:

— Госпожа Джордан? Много сте точна, обичам тази черта у жените.

На живо гласът му напомняше на басова версия на гласа на Тора Хърд 16 16 Тора Хърд (1911–2003) — популярна английска актриса, родом от Северна Англия. — Бел.прев. .

— Благодаря ви.

— Надявам се, че тонът ми по телефона не ви се е сторил груб. Не умея да водя телефонни разговори — това устройство винаги ме обърква. Знам, че в такива случаи говоря много рязко. Жена ми винаги казва, че трябвало изобщо да не вдигам слушалката, а да я оставям тя да говори.

— Ако имах такава възможност, и аз бих оставил някой друг да се занимава с телефонните ми разговори — отвърна Карол. При това беше съвсем искрена; през последните двайсет минути бе разговаряла с висши полицейски служители, прессекретари и с членовете на собствения си екип, за да се убеди, че всичко необходимо за откриването на Сет Вайнър ще бъде сторено. А също и че никой не пренебрегва Даниъл Морисън. Изпитваше огромно чувство за вина, че се е отклонила от преките си задължения — но то все пак не беше достатъчно, за да я накара да се откаже от другата си мисия.

— Е, виждам, че сте пристигнали с кола, което е чудесно — поде Майлс. — Ако не възразявате да продължите да шофирате, може да отидем до самото място, където се намираха работните помещения на „Блайт & Ко“. Така ще си съставите по-ясна представа. Освен това през няколко преки оттам има едно много приятно заведение, където после може да си позволим да пийнем по нещо, докато аз ви разяснявам данните, които успях да подготвя за вас. Това удовлетворява ли милата ви особа?

Карол полагаше усилия да не се разсмее. Имаше чувството, че се е озовала в някой от сериалите на Би Би Си, създадени от двама други Алановци — Бенет и Плейтър 17 17 Алан Бенет (р. 1934г.) — английски драматург, сценарист и писател; Алан Фредерик Плейтър (1935–2010), английски драматург и сценарист, работил предимно за британската телевизия — и Бенет, и Плейтър са родени в Северна Англия. — Бел.прев. — изпълнени с йоркширски ексцентрици.

— Удовлетворява ме напълно, господин Майлс.

— Казвайте ми Алан — заяви той със закачлив тон. „Ако имаше мустаци, сигурно щеше да ги засуче“, каза си Карол, тръгвайки пред него към колата.

Той се разположи тромаво на предната седалка и се приведе бдително към предното стъкло, за да следи накъде се движат. Показа на Карол как да се измъкне от плетеницата еднопосочни улички, да напусне центъра и да насочи колата нагоре по стръмно шосе, от двете страни на което се издигаха редици малки къщи с каменни фасади. По средата на наклона завиха и пак навлязоха в лабиринт от тесни улици. Последният завой ги отведе в една сляпа уличка. От едната страна на улицата Карол видя редица къщи с тухлени фасади, чиито входни врати излизаха директно на улицата. Цялата друга страна на уличката беше заета от стената на сграда, която приличаше на склад или малка фабрика. Сградата очевидно бе строена доста отдавна, тъй като стените бяха зидани от камък, а покривът беше от шисти. От другата страна на сградата се виждаше малък двор, предназначен за паркинг, изолиран с телена ограда. Виждаше се метална табела, на която пишеше „Качествени коли — Йоркшир“.