Вал Макдърмид - Скритият пожар

Когато погледна Патърсън, Амброуз видя пред себе си човек, който отчаяно се нуждаеше от някаква добра вест. Беше изпит и бледен, клепачите му бяха подпухнали, под очите му имаше торбички, косата му беше сплъстена и безжизнена. Винаги ставаше така, когато разследването по някой случай не напредваше достатъчно бързо. Патърсън поемаше върху себе си упражнявания върху полицията натиск и мъката на близките, докато накрая се създаваше впечатлението, че ще рухне. И тогава настъпваше момент, в който нещо сякаш се наместваше в съзнанието му, той виждаше как започват да се отварят нови възможности, внезапно си възвръщаше жизнеността и отново се изпълваше с увереност. Трябваше само да се дочака този момент.

— Заповядай — каза Патърсън, махна на Амброуз да влезе и му посочи стол. — Гари току-що пристигна.

Амброуз кимна на закръгления компютърен специалист, който изглеждаше раздърпан както винаги. Косата му беше чорлава, тениската смачкана, в брадата му беше залепнало нещо, което Амброуз не би искал да оглежда по-отблизо; не можеше да се каже, че вдъхва доверие. Но Гари беше успявал да им помогне неведнъж в работата по минали случаи, така че видът му не притесняваше Амброуз. Може би беше редно да не избързва и с преценката си за Тони Хил. Нито да стига до прибързани заключения само защото този човек имаше сякаш доста нетрадиционен подход към работата си. Редно беше да изчака, за да види дали той щеше да оправдае очакванията им, така, както го правеше Гари.

— Върви ли работата, Гари? — попита той.

Гари закима така усърдно, че шкембето му се затресе.

— Върви добре, Алвин. Върви добре.

— Е, какво имаш да ни кажеш? — попита Патърсън. Той се облегна назад и започна да почуква полека по бюрото с един молив.

Гари извади от раницата си две прозрачни найлонови папки. Във всяка от тях имаше по няколко листа.

— Малко е объркано. Това — той тупна с ръка по първата — е списък на компютрите, които успях да идентифицирам. Успях да се добера до не повече от половината. Останалите са някъде в ничия земя — сменяли собствениците си два или три пъти.

Патърсън измъкна листата от папката и започна да преглежда първия. Когато приключи, го подаде на Амброуз. Изчитането на списъка от седемнайсет компютъра, които Гари бе идентифицирал, не им отне много време. Интернет кафета, обществени библиотеки и едно летище.

— Разпилени са навсякъде из региона — отбеляза Патърсън. — Устър, Солихъл, Бирмингам, Дъдли, Улвърхамптън, Телфорд, Стафорд, Канок, Стоук, Стоун, Холмс Чапъл, Нътсфорд, Стокпорт, летището на Манчестър, Олдъм, Брадфийлд, Лийдс…

— Навремето не се изразих много точно, когато казах, че той е използвал всеки път различен компютър — поде Гари. — Когато се върнах обратно към данните и се заех да анализирам всички съобщения, с които разполагаме, установих, че има компютри, които е ползвал по два и дори по три пъти. Два пъти е ползвал компютрите в Устър, Брадфийлд и Стоук. А онзи на летището в Манчестър — три пъти. Но всички тези компютри са на обществени места и достъпът до тях е неограничен.

— Има някаква връзка с пътната мрежа — каза Амброуз, виждайки в мислите си разклоненията на шосетата като вени на човешка ръка. — М5, М42, М6, М60, М62. До всички тези места се стига лесно по магистралите. Ако е следил Дженифър, Устър се пада в единия край на маршрута му — той вдигна очи, в които проблясваше нова идея. — А Лийдс се пада точно в другия край. Може би живее там.

— А може би там живее следващата му жертва — каза Патърсън. — Ползвал е три пъти компютър на манчестърското летище. Може би това летище е най-близо до мястото, където живее. Всичко това трябва да се представи на нашия профайлър, да видим на какво мнение ще бъде той. Доколкото знам, имаше някаква програма за приблизително изчисляване на региона, където живее убиецът? Помня, че чувах нещо подобно, когато в Америка преследваха онези момчета, които бяха открили произволна стрелба.

Изражението на Гари подсказваше, че приема скептично идеята.

— Не съм сигурен, че географското профилиране би ни свършило работа в този случай. А и това е работа за тесни специалисти.

Патърсън внезапно се оживи, поизправи се на стола и махна с ръка към листовете.

— Доведете го да им хвърли един поглед. Нали затова му плащаме.

Амброуз понечи да каже нещо, после осъзна, че моментът не е подходящ да представи искането на Хил да преглежда документацията на свой терен. Реши да изчака, докато Гари си тръгне.