Вал Макдърмид - Скритият пожар

По лицето на Азиф трепна далечно подобие на усмивка.

— Не и докато ние не започнем да играем в някой сериал по Би Би Си 3, тогава и комедията ще стане приемлива — отвърна той. — И ще включат такива часове в програмата за театрално изкуство.

— Значи вие двамата с Даниъл сте имали тази обща амбиция. Как разбрахте това един за друг? — попита Кевин.

— Братовчед ми е управител на един клуб в центъра. Един път месечно имат комедийна вечер. Братовчед ми ме пуска да влизам, въпреки че не би трябвало. И така, една вечер тъкмо се канех да вляза, когато видях Даниъл да спори с охраната на входа, лъжеше, че бил осемнайсетгодишен. Беше ясно, че няма да успее да убеди никого, макар че имаше фалшива лична карта. Затова се намесих, попитах какво става, и той ми каза, че ужасно искал да види изпълнението на един от актьорите, слушал го бил по радиото и искал да го види на живо. Аз убедих братовчед ми да пусне и него, после се заговорихме и тогава установих, че и той ужасно иска да стане комедиен актьор. После започнахме да се срещаме у нас, веднъж на всеки две седмици, представяхме скечовете си един на друг. — Той потърка лицето си с ръка. — Даниъл наистина можеше да разсмива. Имаше един номер с възрастни, които искат да се правят на равни с хлапетата, нали разбирате. И знаете ли, имаше… имаше присъствие. — Той поклати глава. — Това е ужасно нещо.

— Имаме основание да предполагаме, че Даниъл е отишъл в Темпъл Фийлдс във вторник след училище — каза Кевин. — Споменавал ли е пред теб, че има там среща с някого?

Азиф се смръщи.

— Не.

— Като че ли не си много уверен.

— Ами не е споменавал нищо за някакви конкретни срещи — отвърна Азиф. — Но миналата седмица, когато се събрахме за последен път, каза, че се запознал в мрежата с някакъв човек, който организирал радио шоу за представяне на млади таланти. За деца като нас, които не са навършили необходимите години, за да се явят на сцена или в някой клуб — той сви рамене и повтори: — За такива като нас. Попитах го дали не може да уреди и мен и той каза, че със сигурност щял да направи нещо, но искал първо да се запознае с човека, да се увери, че онзи ще го вземе със сигурност. — По лицето на момчето се изписа потиснатост. — Тогава му се поразсърдих, казах си, че може би иска да ме държи настрани, да запази връзката за себе си, разбирате ли. Но той каза, че не било така, че сме приятели, и че освен това още ми бил длъжник за онзи път, когато уредих да го пуснат в клуба. Просто искал първия път да отиде сам, да си изясни положението, и после щял да вземе и мен — внезапно сякаш нещо проблесна в съзнанието му и очите му се разшириха. — Да му се не види! Значи вие мислите, че точно тогава е бил убит?

— Все още сме в началото на разследването — каза бързо Кевин. — На този етап не сме в състояние да преценим коя информация може да има връзка с убийството. Но за нас ще бъде от полза, ако ни разкажеш всичко, което знаеш за този човек, с когото се е запознал Даниъл. Знаеш ли например как са се запознали?

Азиф кимна.

— По РигМароул — нали знаете, социалната мрежа. Двамата били в „пого“ — така наричаме фенклубовете — на „Гавин и Стейси“. Оказало се, че харесват едни и същи неща, затова се прехвърлили в личен разговор и тогава се разбрало, че човекът работи като продуцент на комедийни програми.

— Даниъл споменавал ли е името му?

— Не. Това е едно от нещата, които ме подразниха. Не искаше дори да ми каже името му. Разправяше разни такива неща, че онзи не искал да се разчуе, за да не би някой да му открадне идеята. Така и не научих името му. Само че бил продуцент към Би Би Си — Манчестър. Или поне така твърдеше Даниъл — добави Азиф.

— Но ти не беше убеден? — попита Кевин.

— Подходът му ми се струваше малко странен — каза момчето. — Искам да кажа, той никога не беше виждал Даниъл да изпълнява някой от скечовете си. Как би могъл да знае добър ли е или не? Но беше изключено да разубедиш Даниъл. Той си живееше по свои закони.

— Спомена ли Даниъл къде ще се срещнат? Или кога? — продължи с опитите си Кевин.

— Нали ви казах. Държеше се така, като че ли му е била поверена държавна тайна. Нямаше никакво намерение да изтърве и най-незначителната подробност. Знам само това, което ви казах.

Пола си каза, че и това е някакво начало. Не кой знае какво, но все пак начало.

Амброуз почувства как настроението му леко се подобрява, когато наближи кабинета на Патърсън и видя, че шефът му се е затворил вътре с Гари Харкъп. Перспективата да се опитва да лъсне имиджа на странния дребен профайлър от Брадфийлд не го изпълваше с приятни предчувствия. Но след като Гари се беше появил, сигурно имаше нещо, което да отклони вниманието на Патърсън. Може би дори се беше появила следа, по която да тръгнат.