— Знам, че вече сте разговаряли с хора от полицията, но исках да поговоря с вас за това, което Дженифър е разказвала за РигМароул. С какво чувство говореше за социалната мрежа, споделяше ли за какво я ползва.
— Непрекъснато говореше за това — каза майката на Дженифър. — Нали знаете какви са тийнейджърите. Дежурната реплика е „Мамо, всички имат…“ еди-какво си. А като поразпиташ наоколо, установяваш, че никой още няма въпросното нещо, но пък всички отчаяно искат да се сдобият с него. Така беше и с Дженифър, копнееше да има свой профил в РигМароул. С Клеър беше същото. Поговорих и с нейната майка, после и двете разговаряхме с момичетата. Казахме им, че могат да имат профили, при условие, че се съгласят да включат всички възможни филтри на достъп.
— И те се съгласиха — допълни Мейдмънт с горчивина. — Но цялата работа продължи от ден до пладне. Или по-скоро достатъчно дълго, за да се убедим, че проявяват чувство за отговорност в това отношение.
— Но те са считали, че постъпват разумно — поне от своя гледна точка, Пол — каза Таня. — Просто не са осъзнавали рисковете, на които са се излагали. На тази възраст всички смятат, че са неуязвими. — Гласът й секна и тя се задави, сякаш късче храна беше заседнало в гърлото й.
— Казвала ли ви е някога, че в „Риг“ се е случило нещо, което я е притеснило?
И двамата завъртяха отрицателно глави.
— Тя обичаше „Риг“ — каза Мейдмънт. — Казваше, че пред нея и Клеър се отварял цял нов свят. Разбира се, всички разбирахме думите й в положителен смисъл.
— Случвало ли се е и преди да се среща с някой, с когото се е запознала в мрежата?
Мейдмънт поклати глава, но Таня кимна.
— Никога не си ми го казвала — каза той. В тона му се долавяше неизбежното обвинение.
— Защото беше нещо съвсем безобидно — възрази Таня. — Двете с Клеър се срещнаха с две момичета от Солихъл. Отидоха за един следобед в Бирмингам, обикаляли „Селфриджес“ 11 11 Луксозни универсални магазини в Обединеното кралство. — Бел.прев.
. Преди това разговарях с майката на едно от момичетата. Забавлявали се добре, казаха, че смятат пак да го направят.
— Кога се случи това? — попита Тони.
— Преди около три месеца.
— И са били само те четирите? Сигурна ли сте?
— Разбира се. Дори отново питах Клеър за това. След като вашите хора започнаха да се занимават с контактите на Дженифър по РигМароул. Тя се закле, че с тях не е имало никой друг.
Но някой можеше да е „подслушвал“ уговорките им. Не беше изключено и пети чифт очи да са чели всички реплики, които момичетата са разменяли. Тони не намери достатъчно суровост у себе си, за да облече в думи тези свои мисли.
— По всичко личи, че Дженифър е била много разумно момиче.
— Такава беше — каза нежно Таня, а пръстите й галеха страничната облегалка на стола, сякаш това беше косата на дъщеря й. — Но от друга страна беше прекалено жизнена, за да е някакво досадно добродетелно дете. И все пак съзнаваше, че светът може да бъде и много опасно място. — Лицето й се сгърчи. — Тя беше толкова безценна за нас. Стараех се да й обясня, че понякога е необходимо да бъде предпазлива.
— Мога да разбера това — каза Тони. — Но какво тогава би я подтикнало да се срещне тайно с някого? Какво би я накарало да пренебрегне това, което й е подсказвал здравият разум и да отиде на среща с непознат? Какво би я изкушило да излъже най-добрата си приятелка? Искам да кажа, всички ние сме лъгали родителите си от време на време, така върви светът. Но момичетата на тази възраст не лъжат най-добрите си приятелки, освен ако нямат много основателна причина за това. И аз се опитвам да си представя каква би могла да бъде тя. Имаше ли нещо — каквото и да е то — което Дженифър би могла да иска така отчаяно, че да е готова да обърне гръб и на предпазливостта, и на разумното поведение?
Съпрузите Мейдмънт се спогледаха озадачено.
— Не мога да се сетя за нищо подобно — каза Таня.
— Ами ако е нещо свързано с момчета? Възможно ли е да е била силно влюбена в някого? Някой, който би могъл да я убеди да запази самоличността му в тайна?
— Щеше да каже на Клеър — каза Таня. — Знам, че разговаряха за момчетата, които харесваха. За нея споделянето с Клеър не би било равносилно на нарушаване на обещание.
Тони си каза, че тя вероятно е права. Това, което бе описала, беше съвсем стандартно поведение на дете от женски пол в пубертетна възраст. Той се изправи. Не можеше да научи нищо повече тук. От полицията бяха претърсили основно стаята на Дженифър. Сега вече първоначалната атмосфера бе нарушена и стаята не би могла да му подскаже нищо полезно.
Читать дальше