Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Най-сигурно е да се търси в някой от генеалогичните сайтове. Те са въвели голяма част от общодостъпната информация от рода на телефонни указатели, избирателни списъци и карти с показалци на улиците. Освен това те са много удобни за ползване, защото са ориентирани към…

— Идиоти като мен, така ли? — попита усмихнато Карол.

Стейси също си позволи нещо като полуусмивка.

— Исках да кажа хора, които не са компютърни специалисти. Просто напиши в „Гугъл“ „стари телефонни указатели“ и „предшественици“ и може да попаднеш на нещо. Не забравяй, че в началото на шейсетте години много хора са нямали домашни телефони, така че може и нищо да не излезе.

— Мога само да се надявам — отвърна Карол. Тя разчиташе на факта, че Блайт се беше появил в Устър вече като предприемач. Възможно бе по времето, когато е ухажвал Ванеса, вече да е бил положил основите на бизнеса си.

Половин час по-късно тя установи с радост, че предположението й е било основателно. Данните бяха пред нея, на екрана, черно на бяло в един телефонен указател от 1964 година. „Блайт & Ко. Специализирани метални покрития“. Карол провери и установи, че компанията е присъствала в търговския регистър само в продължение на три години. Тоест заминаването на Блайт е означавало и край за фирмата. Като че ли се беше озовала в задънена улица. Какви шансове би мота да има да открие човек, работил там преди трийсет и пет години, който на всичкото отгоре да е познавал достатъчно добре Блайт, за да може да си спомни нещо, представляващо интерес за нея?

Все пак се беше заемала и с по-безнадеждни задачи. Сега вече беше време да се обърне към библиотеката. Потърси и намери номера на библиотеката на Халифакс. Когато се обади там, обясни, че търси човек, запознат с историята на града, който би могъл да й обясни нещо повече за малките местни фирми през шейсетте години. Библиотекарката започна да хъмка, посъветва се с някого и накрая каза:

— Вероятно трябва да разговаряте с един човек на име Алан Майлс. Той е пенсиониран учител по дървообработка, но открай време се занимава и с индустриалната история на региона. Момент, сега ще ви дам телефонния му номер.

Телефонът звъня десетина пъти, преди Алан Майлс да отговори. Карол вече беше готова да се откаже, когато някой вдигна слушалката и каза подозрително:

— Ало?

— Господин Майлс? Алан Майлс?

— Кой се интересува?

По тона си личеше, че човекът е стар и кисел.

„Прекрасно, точно това ми трябваше“.

— Казвам се Карол Джордан и съм главен инспектор в криминалния отдел на брадфийлдската полиция.

— Полиция ли? — тя долови тревога в гласа му. Контактът с полицията будеше тревога у повечето хора, дори у такива, които нямаха защо да се притесняват.

— Дадоха ми телефонния ви номер от вашата библиотека. Служителката там беше на мнение, че можете да ми помогнете в едно проучване, с което съм се заела.

— За какво проучване става дума? Не разбирам нищо от работата на криминалната полиция — по тона му си личеше, че бърза да приключи разговора.

— Търся сведения за един човек на име Едмънд Артър Блайт, който е управлявал в Халифакс фирма за специализирани метални покрития в началото на шейсетте години. Библиотекарката каза, че вие сте най-подходящият човек, към когото бих могла да се обърна.

Карол се постара думите й да прозвучат колкото бе възможно по-ласкателно.

— Защо? Искам да кажа, защо ви интересуват тези неща?

„Да пази Бог от мнителни старци“.

— Нямам право да давам информация, мога само да кажа, че екипът ми работи по студени досиета.

Което си беше истина, макар и не цялата истина.

— Не обичам телефонните разговори — отвърна Майлс. — По телефона не можеш да си съставиш правилна представа за събеседника си. Ако искате да дойдете в Халифакс, бих се срещнал с вас, за да поговорим.

Карол извърна очи към тавана и потисна въздишката си.

— Значи ли това, че можете да ми дадете някакви сведения за „Блайт & Ко“?

— Да кажем, че мога. Има някои неща, които мога да ви покажа и така нататък.

Карол се позамисли. Тук всичко беше под контрол. Нямаше изгледи нито за скорошен арест, нито за предстоящ разпит или за каквото и да било от този род. Освен ако на аутопсията не възникнеше някаква извънредна ситуация, тя можеше спокойно да изчезне за няколко часа вечерта.

— Имате ли някакви ангажименти тази вечер? — попита тя.

— Довечера ли? Добре, в седем часа. Ще се срещнем пред гарата. Аз ще нося светлокафяво яке и каскет от туид.