Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Съжалявам, че ви накарах да ме чакате — каза Карол, включвайки чара си на максимум. — Забавих се, защото на Бароудън Роуд имаше някаква катастрофа, и то точно долу, в ниското, където няма мобилна връзка. Благодаря на всички, че проявихте такова търпение.

Когато Карол Джордан беше във форма, никой не можеше да се сравнява с нея. Съумяваше да накара всички да се стремят да й се понравят, да спечелят одобрителния й поглед. Това, че беше привлекателна, също помагаше, но твърдата линия на устата й и откритият й поглед не биха допуснали някой да се заблуди, че залага на външността си. Пола беше наясно, че е малко влюбена в шефката си, но беше привикнала да живее със съзнанието за безнадеждността на чувството си.

— От тук, шефе — каза тя и я поведе към канавката, като пътьом я запозна с Райли. — Сержант Райли е връзката ми с тукашния екип, ще бъде полезно за нас да продължим да работим с него — каза тя. Което всъщност означаваше „наш човек е, не се поддавай на първото впечатление“.

После застана редом с Карол и двете се загледаха в ужасяващо обезобразените човешки останки в канавката. Дрехите на момчето бяха покрити с кръв и мръсотия, а главата му, покрита с найлоновия плик, изглеждаше нереална, като отблъскващ реквизит за евтин филм на ужасите.

— Господи — каза Карол и се извърна. Пола забеляза, че устните й потрепват.

— Хайде, време е да го махнем от тук — каза тя, отстъпи встрани и направи знак на останалите да дойдат.

— Като начало ще изхождаме от предположението, че това е Даниъл Морисън — поде Карол. — Тялото отговаря на описанието на момчето, което е обявено за изчезнало, под сакото си носи и униформена тениска на училището „Уилям Мейкпийс“. Това означава, че понастоящем ни делят шейсет часа от момента, когато Даниъл за последен път е видян от човек, който го е познавал. Ще има много за наваксване. Когато узнаем приблизителния час на смъртта, ще ни бъде по-ясно какъв период трябва да изпълним с информация. Но държа да имаме точни сведения за всички тези часове. Пола, ти продължавай да работиш със сержант Райли, осигури ни данни за абсолютно всичко, което те са успели да открият. Кевин ще отиде с отговорника за връзки с близките на жертвите, за да съобщят на родителите, но искам и ти да следиш всички нови развития, Пола.

Карол тръгна обратно към огражденията, обособяващи местопрестъплението. Подчинените й я следваха по петите.

— Като начало, Пола, ти се заеми с училището. С учителите и приятелите на момчето. Тъй като става дума за частно училище, вероятно доста хора ще се опитат да ти създават проблеми, но не ми се вярва да ти попречат да разбереш що за момче е бил Даниъл Морисън. Стейси ще се заеме с неговия компютър. О, да, и още нещо, Пола. Искам да се претърси основно територията около пътя от края на отклонението до главното шосе. Предай на сержант Райли, че аз съм наредила така — когато стигна края на пластмасовите плочи, тя се извърна към тях и им се усмихна уморено. — Заради Даниъл трябва да имаме резултати. Хващайте се на работа.

— Да отида ли да доведа Тони от „Брадфийлд Мур“? — попита Пола. Едва тогава видя как зад гърба на Карол Кевин прокарва показалец пред гърлото си.

Карол почувства как мускулите на лицето й се стягат.

— Този път ще ни се наложи да се справим без помощта на Тони. Ако считаме, че имаме нужда от профайлър, ще трябва да разчитаме на някой от обучаваните за целта служители на полицията.

Пола си каза, че Карол успява да прикрие пренебрежението си. Трябваше човек да я познава наистина добре, за да е наясно колко се съмнява в способностите на новоизлюпените любимци на министерството на вътрешните работи.

— Още нещо — каза Карол. — Трябва да проверим хората, които са познавали това място. Кевин, щом се освободиш от другата работа, се свържи със строителната фирма, намери списък на работниците, които се занимават със строителството тук, а също и на архитектите, техническите ръководители, изобщо всички. Ще уредя хора от Северния участък да се заемат с първичните проучвания и разпити, после ние ще започнем да преглеждаме всичко, което постъпва по тази линия. — Пропуснах ли нещо? — попита тя накрая.

Никой не отговори. Пола си мечтаеше как някой ден ще й хрумне нещо забележително, нещо, за което Карол не се е сетила, за което не се е сетил и никой друг. Тя се обърна и затърси цигарите си. За съжаление това нямаше да се случи днес.

В действителност къщата изглеждаше по-привлекателна, отколкото на снимката. По-ясно можеха да се оценят добре спазените пропорции, естествената връзка между къщата и градината, която представляваше съвършена рамка на солидната едуардианска постройка. Тони отвори портата и тръгна по алеята към къщата, чакълът хрущеше под неравномерните му стъпки. Това го накара за пореден път да се замисли за накуцването, което му беше останало за спомен от срещата с размахващия брадва пациент, който не си беше вземал лекарствата. Бяха му предложили да го оперират повторно, но той отказа. Мразеше да се чувства безпомощен, ненавиждаше съзнанието, че когато движенията му са ограничени, реално започва да губи контрол и върху живота си. Затова смяташе да мине без втора операция — поне докато обстоятелствата не я наложеха.