Вал Макдърмид - Скритият пожар

Мисълта за среща с Ванеса не доставяше никакво удоволствие на Карол. Но нямаше как да се заобиколи фактът, че майката на Тони беше основен източник на сведения за Артър Блайт. Нито един уважаващ себе си криминалист не би пропуснал да я постави под номер едно в списъка на хората, с които би трябвало да разговаря, ако иска да узнае житейската история на Артър. Несъмнено щеше да се наложи да проверява много старателно всяко сведение, което би получила от нея, но не можеше да я пренебрегне.

Затова като начало тя помоли Кевин Матюс да прикрие по някакъв начин самоотлъчването й от работа, ако Блейк се появеше да пита за нея, и после потегли с колата си през Пенините 10 10 Голям планински масив в Северна Англия. — Бел.прев. към Халифакс. Ако беше избрала магистралата, вероятно щеше да се движи по-бързо, но по нея пътят бе почти два пъти по-дълъг, отколкото ако се движеше напряко по второстепенните пътища. Карол не би нарекла този път по-живописен — пейзажът беше наистина драматичен, но из него се срещаха прекалено много останки, които напомняха за замърсяването на областта по време на индустриалното й минало, за да заслужава подобно определение. И все пак не можеше да се отрече, че слизането към града по дългата спирала на шосето, през високите хълмове към тъмните очертания на града, разпилян в шепите на долината, предлагаше някои наистина впечатляващи гледки.

Централният офис на фирмата, ръководена от Ванеса Хил, се намираше в масивна сграда с фасада от червени тухли в покрайнините на града. Карол намери на паркинга място за посетители и тъкмо изключваше двигателя, когато телефонът й иззвъня. На дисплея се изписа името на сержант Матюс.

— Дявол да го вземе — каза тя и прие повикването. — Кевин, какво става?

— Току-що се обади Пола. Намира се на местопрестъпление на територията на Северната регионална полиция. Получили са анонимно съобщение за тялото, изглежда, че е Даниъл Морисън. Искат да го прехвърлят на нас.

Дългът налагаше на Карол да потегли незабавно обратно към Брадфийлд. Но все пак беше изминала целия този път до тук, пък и предполагаше, че разговорът с Ванеса Хил няма да й отнеме много време. Освен това така или иначе на връщане щеше да навлезе направо в северния участък, нямаше да й се наложи да прекосява града.

— Добре, Кевин. Дай ми координатите. Ще се постарая да отида там колкото е възможно по-скоро. Кажи на Пола да държи фронта. Ти също тръгвай натам, постарай се да разполагаме с пълната информация. А ако има потвърждение на самоличността на жертвата, искам да отидеш с отговорника за контакти със семействата, който ще съобщи на родителите.

— Ясно. Да съобщя ли на Тони?

Въпросът беше формален — всички нейни подчинени знаеха, че Тони предпочиташе да види тялото още на местопрестъплението, за в случай, че по-нататък в разследването възникне нужда от неговото експертно мнение. Но сега вече не им беше позволено да ползват услугите му. Пък и вероятно вече пътуваше към Уест Мърсия, за да работи с хора, на които не им забраняваха да се възползват от уменията му.

— Не, няма нужда. Ще се видим скоро.

Изпълнена с мисълта за очакващата я, нетърпяща отлагане работа, тя се упъти забързано към вратата от стъкло и метал, където установи, че трябва да съобщи името си по интеркома. Налагаше се да се възползва от служебното си положение, за да си осигури достъп.

— Карол Джордан, главен инспектор от криминалната полиция, трябва да говоря с госпожа Хил — каза тя.

Настана дълго мълчание. Карол си представяше стъписването и последвалото съвещание.

— Имате ли уговорена среща? — изскърца женски глас от интеркома.

— В нашата професия обикновено не правим предварителни уговорки — заяви Карол с възможно най-хладен тон. Отново настана мълчание, после се чу бръмчене и вратата се отвори. Карол се озова в коридор, който водеше към малка приемна, обзаведена комфортно, но ненатрапчиво. Администраторката в приемната изглеждаше стъписана. Карол прочете името й на картончето, прикрепено на ревера, усмихна се и каза:

— Добро утро, Бетани. Трябва да разговарям с госпожа Хил.

Бетани бързо хвърли поглед през рамо към вратата, която водеше към вътрешността на сградата.

— Мога ли да видя полицейската ви карта? — попита тя. Усмивката й приличаше повече на гърч, сковал долната част на лицето й.

Карол измъкна картата от чантата си и я поднесе на Бетани така, че да я види ясно. Преди рецепционистката да успее да реагира, вратата зад нея се отвори и във фоайето връхлетя Ванеса Хил. На пръв поглед не личеше да се е променила особено от времето, когато Карол я видя за последен път. Все още съумяваше да прикрива следите, оставени от годините, благодарение на фризьор, който явно се справяше с дискретното нанасяне на златистокестенява боя за коса, и на собственото си правилно решение да не прекалява с грима. Беше все така стройна, великолепно ушитият костюм с тясна пола подчертаваше елегантната й фигура и все още хубавите крака. Но бръчките, издаващи суров и егоистичен характер, сякаш бяха изчезнали. „Ботоке“, каза си Карол и отново се учуди на суетата, която би накарала една жена да приеме инжектирането на отрова в лицето й като добро решение.