Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Можем ли да бъдем сигурни, че тялото е на Даниъл Морисън?

— Съществува реална възможност да е той — Франи поразмърда масивните си рамене под анорака. — Хайде да излезем извън кордона, да изпушим по цигара и да ви разкажа подробностите.

И без да изчака отговора й, той тръгна забързано по пластмасовите плочи, сякаш имаше да изпълнява задача. Когато го последва, Пола забеляза неодобрителните погледи на някои от униформените полицаи. Напоследък обществената нетърпимост към пушенето почти се беше изравнила с отношението към педофилията. Пола непрекъснато се канеше да се откаже от цигарите, но кой знае как винаги ставаше така, че отлагаше този момент. Беше спряла да пуши навремето, но след като опасностите на професията станаха причина да загуби колега и приятел и самата тя да се озове на косъм от смъртта, прегърна никотина като любовник, завърнал се от рисковано пътешествие. В напрегнати мигове той беше по-приемлив наркотик от много други, чиято жертва бяха ставали нейни приятели и колеги пред очите й. Поне не се отразяваше на способността за трезва преценка, нито пък те излагаше на риска да те изненадат в компрометиращ контакт с някакви гадни дилъри.

— Е, какво има там, в канавката? — попита Пола.

— Младо момче, отговаря на описанието на Даниъл. Облечено е в тениска с емблема на неговото училище.

— Не разполагате ли със снимки?

Райли въздъхна и едновременно с това издиша струя цигарен дим.

— Имаме снимки. Но от това няма голяма полза, поне докато тялото не бъде поставено на масата за аутопсия. На главата му е нахлузен найлонов плик, затегнат около шията и залепен здраво с лепенки. Ако се съди по състоянието на тялото, вероятно от това е умрял. — Райли поклати глава. — Но това не е най-лошото.

Стомахът на Пола се сви. Беше виждала достатъчно ужаси, за да предположи какво подсказва това кратко изречение.

— Обезобразен ли е?

Райли погледна над рамото й към дърветата в далечината. Лицето му, белязано със следи от някогашни схватки, застина в сурова маска.

— Там, където би трябвало да бъдат половите му органи, има само една кървава дупка. Не се виждат никъде около него, но ще можем да бъдем сигурни, едва, когато вдигнем тялото.

Пола изпита облекчение, че няма да й се наложи да оглежда тялото. Знаеше прекалено добре какъв ужас и състрадание будеше видът на загиналите от насилствена смърт, особено ако бяха деца. Те винаги навеждаха на мисли за злата участ, която им е била отредена, безпомощността им будеше чувство на вина.

— Какво казва шефът ви? — попита тя. — Искам да кажа, от това по-тежко престъпление не може да има.

Райли изсумтя презрително.

— Насрал се е от ужас. Очевидно настава време да прехвърлим другиму врелия картоф. Ще продължим да обработваме местопрестъплението, но трябва да уведомите вашата шефка, че ви предаваме случая. Ще проверя дали няма пропуски в документацията по случая и ще я изпратя незабавно във вашия офис.

— Благодаря — каза Пола и извади мобилния си телефон. „Ето ни възможност да докажем способностите си пред Блейк“, мислеше тя. Но Даниъл Морисън беше платил страшна цена, за да могат те да получат този шанс. А родителите му дори още не бяха започнали да плащат.

За Карол Джордан основната движеща сила открай време беше стремежът й към справедливост. Този стремеж бележеше не само професионалния, но и личния й живот. Когато ставаше дума за хора, които обичаше, тя се чувстваше дълбоко отговорна да поправи неправдите, които те бяха понесли. В случая с Тони тя най-често изпитваше безсилен гняв, защото корените на душевната му травма бяха прекалено дълбоки, за да може тя да се добере до тях, а от това следваше, че нямаше и никаква възможност да поправи стореното му зло. Нови възможности се откриха пред нея, когато се запозна с Ванеса Хил. Нямаше значение, че тази жена беше егоистична, коравосърдечна кучка, на която никога не би трябвало да бъде разрешено да отглежда дете. Карол беше готова да преглътне всички оскърбления и инсинуации от страна на тази жена, ако това би й дало възможност да помогне на Тони. Но когато бе разкрила непочтените кроежи да Ванеса да отнеме на сина си наследството, оставено му от бащата, за когото той не знаеше нищо, Карол прецени, че Ванеса е изгорила всички мостове, които биха могли някога да доведат до възможността двете да работят в една посока.

Въпреки всичко Карол не можеше да потисне мисълта, че е длъжна да опита. Макар че самият Тони твърдеше, че не се нуждае от това, тя все пак искаше да направи всичко по силите си за него. Не беше лесно да тръгне срещу желанията му, но реакциите му предната вечер я убедиха, че има основание да отхвърли съмненията си. Беше убедена, че сведенията, които бе успяла да събере за Едмънд Артър Блайт, имаха някакъв положителен ефект върху Тони. А имаше още толкова много за изясняване. Тя искаше да разбере къде е живял Блайт, преди да се появи в Устър и с какво се е занимавал по това време. Предполагаше, че и той е живял в Халифакс, където Тони бе израснал в дома на баба си. Там се намираше и досега седалището на консултантската фирма за човешки ресурси, оглавявана от Ванеса. Карол се питаше как ли се справя тя сега, при сегашното състояние на работния пазар, който се свиваше като че ли с всеки изминал ден, докато глобалната рецесия притискаше все по-тежко всички сфери на човешка дейност. Ако някой имаше шансове не само да оцелее, но и да излезе от кризата с положителен баланс, това беше Ванеса Хил.