Вал Макдърмид - Скритият пожар

Карол, която сякаш прочете мислите му, отбеляза.

— Е, може да се каже, че в двата случая има влияние на един и същ фактор.

Тони взе бирата си.

— Ванеса е чиста отрова. Но все пак не мога да обвинявам нея за всичко.

По изражението на Карол си личеше, че не е съгласна с думите му.

— Е, със сигурност може да се каже, че щом Артър е успял да се изтръгне от орбитата й, наистина е постигнал много в живота. Знам, не можеш да се примириш с факта, че приживе се е държал така, сякаш не е знаел за съществуванието ти, но ако съдя по това, което научих за него… Не знам, имам чувството, че трябва да съществува много основателна причина за това, че се е държал настрана. И ако има човек, който е наясно каква е тази причина, това е Ванеса.

— В такъв случай не бих възразил причината да си остане неизяснена. Нямам никакво намерение да разговарям с нея в обозримото бъдеще — Тони бутна чинията си настрани и направи знак на сервитьора. Надяваше се Карол да долови желанието му да сменят темата. — Искаш ли още една бира?

— Защо не? А ти кога заминаваш за Устър?

— Вероятно утре или най-късно вдругиден. Утре сутринта ще говоря с инспектор Патърсън, но преди това трябва да прегледам всичко, което ми е пратил. Вероятно ще отсъствам не повече от два дни. Напоследък ничий бюджет не допуска такъв лукс, какъвто са моите услуги.

— Става дума за четиринайсетгодишно момиче, нали? Видях съобщението по новините. Как върви работата там?

Той поръча бирите и се усмихна горчиво.

— Ти как мислиш? Викат ме да им помогна, това би трябвало да ти е достатъчно.

— Ще рече, не разполагат с абсолютно никакви следи, така ли?

— Горе-долу да.

— Не ти завиждам.

— И аз не си завиждам. Когато убийството е само едно, винаги е трудно да се правят изводи. Нали знаеш, колкото повече трупове, толкова по-добре се ориентирам.

Помисли си, че това е най-лошото в работата на профайлърите. Понятието „да се възползваш от чуждото нещастие“ придобиваше в техния случай ново измерение. Едно от нещата, които приемаше най-трудно, беше фактът, че хора с неговата професия разчитаха на серийни убийци, за да подобрят имиджа си.

Това никак не му помагаше да спи спокойно.

Пола пристъпваше внимателно по продълговатите пластмасови плочи, които маркираха строго определената пътека от периферията на местопрестъплението към неговия център. Мястото беше ужасно мрачно и потискащо. Тя се запита какво ли бе накарало някой напорист строителен предприемач да избере този гол скат, за да построи жилищен комплекс. Дори най-страстният любител на природата би се затруднил да намери тук нещо привлекателно. В далечината се виждаха няколко израсли едно до друго дървета, а зад тях се забелязваше силуетът на ниска каменна къща. Пола предположи, че става дума за ферма, съдейки по овцете, които пасяха по склоновете около строителния обект, превърнал се в център на такава бурна активност.

— Поне не вали — Франи Райли я посрещна с тези думи, когато тя стигна до групичката хора в края на пътеката. Незапалената цигара в ъгълчето на устата му заподскача нагоре-надолу, когато той заговори.

— Добро утро, сержант Райли — каза Пола. Един-двама от останалите криминалисти я погледнаха с любопитство, но облечените в бели защитни костюми специалисти от лабораторията по съдебна медицина дори не вдигнаха поглед. Интересуваха се повече от мъртвите, отколкото от живите.

— Благодаря, че ме уведомихте.

Пола съвсем не беше изпаднала във възторг, когато сутринта настоятелното писукане на мобилния й телефон прекъсна дълбокия й сън — днес беше почивният й ден. Но новините, които й съобщи Франи Райли, несъмнено оправдаха събуждането.

— Струва ми се, че го открихме — бе казал той. Мрачният му тон й подсказа, че в това откриване няма нищо добро. — Ще изпратя съобщение с указания как да стигнете до мястото.

Тя се беше обадила на Карол, беше взела душ за четири минути и след още двайсет минути вече съобщаваше името си на полицая, който контролираше достъпа на местопрестъплението. Той очевидно я очакваше — нещо, което затвърди убеждението й, че Франи Райли си върши съвестно работата. И сега стояха един до друг на няколко фута от циментираната канавка, в която лежеше тялото — най-вероятно на Даниъл Морисън.

— Кой го откри? — попита тя.

— Получихме анонимно телефонно обаждане. Човекът явно си беше изкарал акъла — Франи посочи с палец към пътя с макадамова настилка. — Има пресни следи от гуми, явно някой е спирал тук. Доколкото разбирам, тялото е било изхвърлено на това място, много преди да бъдат оставени следите. И куп следи от обувки. Момчетата, които разбират от тези работи, твърдят, че всички следи са оставени по-късно от вчера следобед, когато валя. По всичко личи, че някакви пикльовци са дошли тук да видят дали няма нещо за крадене, но ги е очаквало нещо много по-различно.