Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Давай — каза той.

— Умен човек е бил баща ти…

— Той не е мой баща — прекъсна я Тони, почувствал незабавно пристъп на гняв. — Моля те, Карол. Никакво настояване няма да ме накара да приема това.

— Извинявай, извинявай. Не беше умишлен опит да ти го натрапя. Казах го, без да мисля, това е всичко. Как би предпочел да го наричам?

Тони сви рамене.

— Едмънд? Блайт?

— Приятелите му го наричали Артър.

— Тогава и Артър ще свърши работа — той загледа мрачно чинията с храна пред себе си. — Извинявай, че ти се сопнах. Но не съм в състояние да мисля за него по този начин. Наистина не съм. Казвал съм го и преди: думата „баща“ предполага някаква връзка. Добра или лоша, открита или не, любов или омраза. Но между нас не е съществувала връзка от какъвто и да било вид.

Изражението на Карол говореше недвусмислено, че съжалява.

— Та така, Артър бил умен човек. Основал фирмата си „Сърджинк“, няколко години след като ти си се родил. Не съм наясно с какво се е занимавал преди това. Разговарях с една служителка на „Сърджинк“, която е работила във фирмата в продължение на трийсет години, но и тя не знаеше нищо за живота на Артър, преди той да се появи в Устър — известно й беше само това, че е дошъл някъде от север.

Той отвърна с крива усмивка.

— Вероятно от Халифакс, защото по онова време майка ми е живеела там. И така, с какво се занимава компанията „Сърджинк“?

— Обяснението включва много технически подробности, но идеята е, че произвеждат хирургически инструменти за еднократна употреба. За времето си Артър бил новатор в този бизнес — развил няколко серии хирургически инструменти за еднократна употреба, произвеждани от материали, подлежащи на рециклиране, някакво съчетание от метал и пластмаса. Тоест материалите не се изхвърляли, а се ползвали за повторно производство. Не ме питай какво му е уникалното на производствения им процес, но явно има нещо такова. Получил патент за него. И това е само един от няколкото негови патенти. — Усмивката омекоти чертите й, и това му напомни защо хората често подценяваха силата на характера й. — Оказва се, че не си първият от твоя род, който проявява способност за нетрадиционно мислене.

Напук на твърдото си решение, Тони неволно изпита задоволство от наученото.

— Независимо от недостатъците си, майка ми също има подобна способност. Но е приятно да се узнае, че не съм наследил склонността си към творчески подходи само от нея.

Изражението на Карол стана сурово, когато той спомена майка си. В това нямаше нищо чудно. Антагонизмът между двете жени пламна още от първата им среща. Тони лежеше в болница, възстановявайки се от жестокото нападение на един от пациентите в „Брадфийлд Мур“ и съвсем не беше способен да изпълнява ролята на буфер между двете. А пък когато намесата на Карол попречи на Ванеса да му отнеме с измама наследството, завещано му от Артър Блайт, взаимната им омраза окончателно се затвърди.

— Е, съществува една голяма разлика между Артър и Ванеса — продължи Карол. — Ако се съди по разказите на всички, Артър е бил добър човек. Освен че е бил талантлив, по всичко личи, че е бил и добър работодател — във фирмата му е бил възприет принципът на дялово участие на служителите в печалбите. Бил много общителен, приятен събеседник, а освен това и щедър. Във фирмата му имало около двайсет и петима служители и той знаел всичко за техните семейства. Помнел имената на децата им — такива неща. Преди две години, когато продал фирмата, завел всичките си служители заедно със съпрузи и партньори на хотел в провинцията за един уикенд, с всички екстри, без да пести парите.

Карол замълча, очаквайки неговата реакция.

Тони събра сили, за да оправдае очакванията й с отговора си:

— Нищо чудно, че хората са го харесвали.

— Единственото, което никой не е можел да разбере, било защо така и не се оженил. През всички тези години, докато жената, с която говорих, е работела във фирмата му, той не се явил нито веднъж на някой празник, съпровождан от жена. Един-двама от подчинените му предполагали, че е хомосексуален, но тя не мислеше, че в това има нещо вярно. Твърдеше, че имал интерес към хубави жени. Мислеше, че може да е овдовял или да се е развел, когато е бил много млад. Затова и проверих в Семейния архив. Не се е женил никога.

Тони се засмя.

— По всичко личи, че в отношенията си с жените е бил също толкова неумел като мен.

„И най-вероятно по същата причина. Ванеса е съсипала не само мен, но и него“.