— Това не е добре — Пола се изправи, застана до Райли и също се загледа към града, който се простираше в краката им. Някъде там, пред тях, бе скрит ключът към изчезването на Даниъл Морисън. Но от тяхна гледна точка този ключ със същия успех би могъл да бъде и в Исландия. — Никак не е добре.
— И какво смятате да предприемете сега? Да разговаряте с родителите?
Тя поклати глава.
— Аз не вземам решенията. Но ще посъветвам шефката да не се намесва, докато не настъпи някаква промяна. По всичко личи, че вие вече сте направили всичко, което би могло да се направи.
Райли явно не беше очаквал подобно нещо.
— Така е — той не съумя да прикрие учудването си. — Ако до утре сутринта няма никакво развитие, най-вероятно ще свикаме пресконференция с родителите. Ще ви предупредя навреме.
Пола изгаси цигарата си.
— Благодаря, сержант Райли — тя чувстваше, че той я следи с очи, докато прекосяваше покрива към противопожарната стълба. Доколкото можеше да прецени, беше спечелила нов приятел. Денят не беше изгубен.
Тони се озърна в претъпкания индийски ресторант. Двамата с Карол идваха в това заведение в покрайнините на Темпъл Фийлдс още откакто работеха по първия си общ случай и въпреки промените в обстановката и смените на готвачите, ресторантът бе все така оживен и си оставаше един от най-добрите в града. Навремето той се безпокоеше, че масите са разположени толкова близо една до друга, че на хората можеше да им се отще да ядат, ако дочуеха разговорите, които обикновено двамата с Карол водеха, но тук беше толкова шумно, че беше изключено да се следят разговорите на съседните маси. И така, ресторантът се утвърди като обичайното им място за срещи. Тони предполагаше, че и двамата го харесват, защото е неутрално, ничия земя, където нито един от двамата нямаше териториално предимство в сложните сблъсъци, съпътстващи отношенията им.
Той отново погледна часовника си и този път, когато вдигна очи, видя Карол, която си проправяше път през пълния с хора салон към него. Бузите й се бяха зачервили от вечерния хлад, затова и очите й изглеждаха по-яркосини. Гъстата й руса коса имаше нужда от подстригване, падаше, разчорлена и непокорна, около лицето й. Ако някой го попиташе, Тони би си признал, че предпочита сегашния й вид пред елегантната завършеност на току-що направена прическа. Но нямаше изгледи някой да му зададе такъв въпрос, най-малко пък Карол.
Тя се отпусна на стола си с тежка въздишка, смъкна палтото от раменете си и се пресегна към запотената бутилка бира пред себе си. Чукна я в бутилката на Тони и отпи голяма глътка.
— Така вече е по-добре — каза тя. — Ожаднях от бързане да дойда навреме.
— Добре ли мина денят? — Тони вече знаеше отговора; бяха тук, защото в съобщението, което му беше изпратила, тя го канеше да празнуват.
— Така ми се струва — отвърна Карол. Сервитьорът се плъзна към тях и се закова край масата, а те изредиха незабавно поръчките си, без изобщо да прибягват до менюто. — Мисля, че се добрахме до улики, които ще ни помогнат да разрешим един случай отпреди четиринайсет години. — Тя описа набързо новите улики, които потвърждаваха вината на Найджъл Барнс. — Хубавото е, че Стейси успя да сведе до минимум местата, където е възможно да е било хвърлено тялото, затова и от полицията на Къмбрия се съгласиха да изпратят екип водолази да го търсят. Изпратих Сам да поддържа връзката между тях и нас.
— Чудесно сте се справили. Това би трябвало да ви осигури медийното присъствие, което ще принуди Блейк да ви остави на мира.
Тя изкриви уста.
— Не съм убедена. Предполагам, че той ще определи успеха ни като нещо, което би могъл да направи всеки, който се заеме със студени досиета — но няма да е прав. Разбираш ли, повечето детективи не биха си направили труда да продължат да се занимават със случая, след като веднъж констатират, че Найджъл Барнс е напуснал тази къща — за разлика от Сам. Повечето криминалисти биха приели това като извинение да зарежат случая. А хората от моя екип са нещо по-различно. Разсъжденията им се движат не само по права линия, но и по далеч по-сложни траектории. Трудно е да се обясни на човек като Блейк какво означава това на практика.
— Особено като се има предвид, че той не иска да разбере — допълни Тони.
Карол се усмихна иронично.
— Именно. Но хайде тази вечер да не мислим за това, просто да се радваме на факта, че моите хора са на прага на поредния си успех.
— Добра работа вършите вие. Тежко е, когато се налага да кажеш на близките, че най-страшните им кошмари са се оказали истина, но поне слагате край на несигурността. А и винаги има значение убиецът да бъде предаден на правосъдието. Това е старо клише, но отговаря на истината. Вие сте застъпници на мъртвите, действате в тяхно име.
Читать дальше