Вал Макдърмид - Скритият пожар

Затова, ако някой от пациентите ви представи някаква версия на мисията си, в която се придава значение на произволни събития, не забравяйте, че съвпаденията не означават нищо. Просто се случват. Приемайте ги и не им обръщайте внимание.“

Откъм компютъра му се разнесе сигналът за новополучен мейл. Вероятно инспектор Патърсън незабавно беше предприел необходимото. Тони се отпусна напред върху бюрото си, отвори очи и изпъшка:

— Приемайте ги и не им обръщайте внимание.

За Пола не бяха необходими повече от трийсет секунди, за да прецени, че шефът беше единственият човек в Северната регионална полиция, според когото включването на екипа за особено тежки престъпления в тяхното разследване беше добра идея. Беше й казано да се представи в общото помещение и да потърси сержант Франи Райли, за да получи брифинг. Когато влезе, първият човек, към когото се обърна, само сви рамене, посочи зад себе си с палец и каза:

— Онзи там, едрият, с цигарата.

Разбира се, пушенето беше забранено в сградите на Брадфийлдската полиция от години. Въпреки това в ъгъла на устата на набития детектив, към когото насочиха Пола, висеше цигара. Не беше запалена, но мрачният поглед, който й отправи той с тъмните си очи, подсказваше, че е склонен да я запали при най-малкото предизвикателство. Докато прекосяваше стаята, Пола си каза, че този човек сякаш бе оцелял от най-тежките времена в ръгби лигата. Счупен и зле наместен нос, уши с различна големина, шията сякаш липсваше.

— Аз съм детектив Макинтайър — каза тя. — Пола Макинтайър.

После протегна ръка. Франи Райли се поколеба за миг, после нейната ръка потъна в неговата. Стискаше здраво, но дланта му беше учудващо мека.

— Франи Райли. Доколкото знам, вие там сте супер екипът. Не знам какво си е наумил шефът — губи ви времето, а ние излизаме някакви шибани кретени. — Той се намръщи още повече. Веждите му бяха така надвиснали над очите, а под тях се издуваха такива торбички, че Пола се запита как ли изобщо вижда.

— Да се надяваме, че е така.

Той наклони озадачено глава на една страна.

— Моля?

— Бих била много щастлива, ако се окаже, че и вие, и ние си губим времето, когато Даниъл Морисън се появи отнякъде жив и здрав, с онова характерно изражение, което подсказва, че току-що е изчукал някое гадже. Не сте ли на същото мнение? — Пола включи чаровното си излъчване на максимум и извади цигарите си от джоба на якето. — Та къде тук може да се пуши?

Покривът на северния полицейски участък в Брадфийлд предлагаше един от най-хубавите изгледи към града. Сградата на участъка, издигнат на върха на Колиъри Хил, се извисяваше над всички постройки в околността. В ясни дни оттук се виждаха по-забележителните сгради в центъра, по-далечният стадион на „Брадфийлд Виктория“ и парковете, белите дробове на града от епохата на Индустриалната революция до наши дни. На север до хоризонта се простираше хълмиста пустош, а лентите на пътищата се провираха между заоблените възвишения. По някакъв начин един плексигласов заслон от автобусна спирка се беше озовал на покрива, осигурявайки защита от ветровете и дъжда на пушачите; несъмнено нито едно от определените за пушене места в Брадфийлд не можеше да се похвали с такава гледка.

— Хубаво местенце — отбеляза Пола, сядайки на тясната пластмасова скамейка в заслона. — Още никой ли не е съобщил в участъка за отмъкнат заслон на спирка?

Райли се засмя — беше особен, гъргорещ звук, наподобяващ на звука, който издават запушени канализационни тръби, когато ги прочистват.

— Няма опасност — шефът има страх от височини, така че тук сме на сигурно място. И така, какво искате от мен, детектив Макинтайър?

— Надявах се, че ще ми обясните докъде сте стигнали в работата си по случая Даниъл Морисън. Така че да не ми се налага да повтарям вече свършеното от вас.

Той изсумтя.

— Доколкото ми е известно, вие, елитните копелета, правите точно така — почвате от самото начало, повтаряте всичко, което вече е било направено, а после обирате лаврите?

— Вероятно имате предвид някакъв набор от гадни копелета, но не и нас, сержант — Пола се извърна, за да запази пламъчето на запалката от вятъра, докато палеше цигарата си. Почувства веднага как се успокоява от замайващия танц на никотина в мозъка й. Умееше да прониква през защитата на хората, с които разговаряше. Знаеше, че именно затова Карол Джордан я цени толкова високо, но не се беше опитвала да анализира особено задълбочено подхода си, за да не го унищожи в процеса на разглобяване. Затова и сега, без да се замисли особено, отправи съучастническа усмивка към Франи Райли. — Предполагам, че напълно владеете положението.