Вал Макдърмид - Скритият пожар

Това беше и най-значителното заключение, до което той достигна в резултат на огледа на местопрестъплението. Надяваше се да научи нещо повече от семейство Мейдмънт, но те можеха да се видят с него едва по-късно следобед. Бащата на убитото момиче явно беше решил, че има нужда да се върне отново на работа, затова и нямаше да си бъде у дома преди четири. Ако Тони беше склонен да вярва в значения и поличби, вероятно би окачествил така и този факт. Той беше готов да се откаже от срещата си с брокера, ако тя можеше да попречи на посещението при родителите на Дженифър. Вместо това предложеният от тях час съвпадна идеално с неговите планове.

Амброуз го беше оставил пред хотела. Вероятно си мислеше, че Тони прехвърля протоколите от разпитите на свидетели, и не би могъл да си представи, че вместо това той седи на пейка в една градина и чака брокер от агенция за недвижими имоти да го разведе из една къща, която и без това беше негова собственост. Това не би могло да бъде определено като нормално поведение по каквито и да било стандарти. Не говореше за този тип психическо отклонение, което би го тласнало да убива тийнейджъри, но в никакъв случай не беше и нормално.

„Добре, че Амброуз не е наясно с действителното положение“, каза си Тони.

В моменти на най-черна потиснатост Карол си представяше възможно най-лошата съдба, на която би могъл да я осъди Джеймс Блейк. Повишение — но не такова повишение, което би й дало възможността да води хората си в сражение. Той би имал предвид за нея нещо, което би я приковало зад някое бюро, би я осъдило да се безпокои за политиката на институцията, докато истински важната работа щеше да се върши другаде.

Като в някой от тези редки, за щастие, случаи, когато всички нейни подчинени бяха ангажирани с някакви преки задачи, и сега например вършеха всичко, което трябваше да се направи във връзка с издирването на убиеца на Даниъл Морисън, а тя седеше в кабинета си и се чудеше с какво да запълни времето до часа, в който трябваше да присъства на аутопсията на момчето. Обикновено в такива случаи се опитваше да ангажира съзнанието си с административна работа и обработка на документи. Но днес имаше предвид нещо по-важно.

Докато ръководеше хората си в работата им по студени досиета, Карол Джордан прибави нови умения към своя арсенал на криминалист. Винаги бе имала способността да се рови дълбоко в предисторията на жертвите и заподозрените, но сега вече се беше научила да насочва археологическите си способности към едно време, когато още не е имало такива неща като въведени в компютър архиви и разпечатки на разговорите по мобилните телефони, които улесняваха търсенето. Като например годините, през които Едмънд Артър Блайт беше живял, а вероятно и работил в Халифакс. Най-плодотворни източници бяха библиотеките — там често срещаше истински експерти, които бяха в състояние да й осигурят забележително подробна информация. Съществуваха и някои не толкова добре известни електронни източници на информация. А Карол имаше пряк достъп до най-доброто в това отношение.

Стейси беше заобиколена от цяла батарея монитори. Междувременно беше успяла да изгради истинска барикада между себе си и останалите членове на екипа. Беше започнала с два монитора, после се появи и трети, а сега пред нея бяха подредени шест монитора и всеки от тях показваше различен етап от различен процес. Въпреки че в момента Стейси се беше съсредоточила в проверката на кадрите, заснети от контролните камери в центъра на града, прекарвайки ги през програма за разпознаване на лица, останалите машини също работеха, но това, което се случваше на екраните, си оставаше пълна загадка за Карол. Стейси вдигна поглед, когато Карол се приближи до бюрото й.

— Засега нямаме късмет — каза тя. — Проблемът със заснетото от тези контролни камери е там, че кадрите са все още с много ниска резолюция.

— Просто трябва да продължим да се ровим — отвърна Карол. — Стейси, има ли някаква възможност за онлайн достъп до стари телефонни указатели?

Наум се обзаложи със себе си, че на Стейси няма да й мигне окото, когато чуе странното й питане.

— Да — каза Стейси и се загледа отново в мониторите. Пръстите й се задвижиха бързо по клавиатурата и на един от екраните се появи карта с просветващ курсор на нея.

— И как може да стане това?

— Зависи колко назад искаш да се върнеш.

— Трябва ми началото на шейсетте години.

Пръстите на Стейси за миг застинаха над клавишите, после тя отново продължи да пише нещо.