Вал Макдърмид - Скритият пожар

Оказа се права. Дори, за съжаление, прекалено права. Неговата лекуваща лекарка вероятно би одобрила продължителността на времето, което Тони прекарваше, тичайки тежко из дневната, в симулирани игри на тенис, боулинг или голф, или дори когато се забавляваше със сюрреалистични сражения с ексцентрично облечени зайци. Но се съмняваше, че редакторите, чиито срокове той можеше и да не успее да спази, биха споделили чувствата й.

В момента, когато се канеше да унищожи предводителя на зайците в една престрелка по улиците на Париж, го прекъсна звукът на интеркома, който Карол бе инсталирала за връзка между апартамента на приземния етаж и горната част на къщата.

— Знам, че си горе, чувам те как подскачаш насам-натам — гласът й отекна сред пращенето на връзката. — Мога ли да се кача, или си прекалено зает да се преструваш, че си брадфийлдският вариант на Рафа Надал?

Тони се отдалечи от екрана, почти без да изпитва съжаление, и натисна копчето, което отваряше входната врата. Докато Карол се качи при него, той беше поставил джойстиковете на различните игри на място и бе успял да налее газирана минерална вода в две чаши. Карол взе своята със скептично изражение.

— Това ли е най-доброто, което можеш да предложиш?

— Да — заяви той. — Трябва да поддържам здравословно ниво на течности в организма си.

Той мина покрай нея и се упъти обратно към дневната — ход, който имаше за цел да улесни съпротивата му.

— Аз обаче нямам такива нужди. При това денят ми беше такъв, че имам пълното право да се почерпя — заяви неотстъпчиво Карол.

Тони продължи напред.

— И въпреки това дойде тук, с пълното съзнание, че се опитвам да те приуча да не пиеш толкова много. Постъпките ти са в пълен противовес на думите ти. — Той погледна през рамо към нея и се ухили, с надеждата, че няма да я засегне. — Хайде, ела да седнеш тук и да си поговорим.

— Грешиш — очевидно раздразнена, Карол го последва и се отпусна рязко на дивана срещу неговия стол. — Тук съм, защото трябва да разговарям за нещо важно с теб. А не защото дълбоко в себе си бих предпочела да не пия.

— Можеше да ме поканиш да сляза долу при теб. Или да предложиш да се срещнем някъде, където сервират алкохол — изтъкна Тони. Търсенето на аргументи беше досадно, но според него най-добрият начин да покаже колко много държи на нея бе да й помогне да стигне до състояние, в което наистина нямаше да изпитва нужда да пийне.

Карол вдигна ръце.

— Остави ме на мира, Тони. Наистина има нещо важно, което трябва да обсъдим.

По всичко личеше, че тя говори сериозно. Именно затова му се искаше да я отучи да разчита на помощта на алкохола. При нея желанието да пийне замаскираше толкова много други неща — искрената й нужда да обсъди нещо сериозно с него, преживяванията от някой действително тежък ден — че на него му ставаше трудно да я разбира. А той преживяваше много тежко неспособността си да я разбере. Тони се облегна назад в стола си и се усмихна; сините му очи засияха в кръга светлина, хвърляна от стоящата наблизо лампа.

— Хайде, давай. Излизам от ролята на досаден приятел и се превръщам в заинтригуван колега. Да не би това случайно да има някаква връзка с днешната ти среща с новия шеф?

В отговор Карол се усмихна саркастично.

— Улучи право в десетката. — Тя набързо му разказа за ултиматума, който Джеймс Блейк бе отправил към екипа й. — Всичко това е толкова нереалистично — раздразнението явно подкопаваше способността й да запазва хладнокръвие. — Ние зависим изцяло от това, което ще се случи през предстоящите три месеца. Какво се очаква от мен, да се надявам на някакви действително впечатляващи убийства, за да мога да докажа колко добри са наистина хората ми? Или да фалшифицирам доказателства, за да реша някой случай от студените досиета? Един специализиран екип за криминални разследвания не може да се подлага на стандартен анализ за бизнес ефективност.

— Не, разбира се. Но в случая не става дума за това. В себе си той вече е взел решение. Този изпитателен период е пълна измама, поради причините, които ти току-що изтъкна. — Тони се почеса по главата. — Струва ми се, че положението ти е безизходно. Следователно поне можеш спокойно да продължиш да вземаш такива решения, каквито и без това неминуемо би взела.

Той забеляза как раменете й се отпуснаха. Но тя знаеше, че не може да очаква от него нещо по-малко от пълна откровеност. Тръгнеха ли по друг път, взаимното доверие, което бяха градили в продължение на години, щеше да се разпадне по-бързо от зле опечен сладкиш. А тъй като никой от тях нямаше по-близък човек в живота си, те не можеха да си позволят такова нещо.