Вал Макдърмид - Скритият пожар

Амброуз го последва вън от къщата, питайки се колко ли време ще мине, докато Пол Мейдмънт ще бъде в състояние да не мисли за убитата си дъщеря поне в продължение на пет минути.

Тони оглеждаше дневната си и си казваше, че тя е много подходящо доказателство на втория закон на термодинамиката — ентропията в една затворена система винаги нараства. Не му беше много ясно как става това, но като че ли купчините започваха да растат всеки път, когато им обърнеше гръб. Книги, разпечатани текстове, аудиодискове и дискове с филми, компютърни игри, джойстикове и списания — всичко това беше поне донякъде разбираемо. Но останалите неща — той наистина нямаше представа как се бяха озовали тук. Кутия от мюсли. Кубче на Рубик. Малка купчинка червени ластици. Шест чаши за чай. Една тениска. Торбичка с емблемата на книжарница, която със сигурност никога не беше посещавал. Кибритена кутия и две празни бутилки от бира, които не си спомняше да е купувал.

За миг обмисли възможността да разчисти стаята. Но какъв смисъл би имало. Повечето съставни части на този хаос нямаха определено място другаде в къщата, следователно той просто би пренесъл бъркотията на друго място. А междувременно безпорядъкът във всяка стая бе придобил своя специфичен облик. Кабинетът, спалнята, стаята за гости, кухнята и трапезарията изразяваха различни аспекти от присъщата за него бъркотия. В банята положението не беше чак толкова лошо, но пък и престоят му в нея беше чисто функционален. Не беше от хората, които четяха в тоалетната или работеха, лежейки във ваната.

Когато купи тази къща, си бе казал, че тук има достатъчно място да прибере притежанията си, без те да преливат в такива неконтролируеми изблици на хаос. Бе накарал да боядисат цялата къща в кремаво и дори бе подбрал и купил цял куп фотографии в рамки — все градски пейзажи от Брадфийлд, които едновременно будеха интереса му и му действаха успокояващо. В продължение на около два дни къщата бе изглеждала доста стилно. А сега Тони се питаше дали не съществува възможност за формулиране на закон на Паркинсън за термодинамиката: ентропията се разраства, запълвайки всички свободни пространства.

Навремето беше толкова убеден, че пространството, с което разполага, е повече от достатъчно, че веднага след като се нанесе, реши да превърне учудващо просторния и светъл приземен етаж в самостоятелно жилище. Имаше намерение да го дава под наем на преподаватели, дошли на работа по академичен обмен в университета в Брадфийлд, или на млади лекари, дошли на шестмесечна специализация в болницата „Брадфийлд Крос“. Нищо дългосрочно, нищо, което би могло да засегне личния му живот.

Но вместо това негова наемателка стана Карол Джордан. Решението беше съвсем спонтанно. По онова време тя живееше в Лондон, беше се окопала в един стилен и елегантен апартамент в комплекса „Барбикан“ и не допускаше никого до себе си. Преди две години, когато Джон Брандън успя да я убеди да се върне към криминалистиката, тя не пожела да продаде апартамента си в Лондон, защото й се струваше, че купуването на жилище в Брадфийлд би било прекалено ангажиращо. Предполагаше се, че ще ползва приземния апартамент в къщата на Тони само временно. Но тази организация на живота устройваше и двамата учудващо добре. Всеки от тях внимаваше много да не се натрапва на другия. Но самото съзнание за близостта на другия беше достатъчно успокоително. Поне така си мислеше Тони.

Отказа се от подреждането. И без това след няколко дни щеше да настане същия безпорядък. А той имаше по-важна работа. На теория това, че работеше на непълно работно време в психиатричната болница „Брадфийлд Мур“, би трябвало да му осигурява свободно време, през което да сътрудничи на полицията и да чете и пише статиите и книгите, благодарение на които поддържаше връзката с общността на своите колеги.

На практика винаги се оказваше, че денонощието е прекалено кратко, особено ако включеше и времето, отделено на компютърните игри — той беше искрено убеден, че това занимание освобождава творческите сили на подсъзнанието му. Учудващо бе колко много привидно неразрешими проблеми можеха да се решат след един час, отделен на приключения редом с Лара Крофт, или на изграждането на средновековна империя в Китай.

Напоследък положението се усложни, и то благодарение на Карол. Тя бе имала бляскавата идея, че една домашна игрална конзола „Уии“ би му помогнала да преодолее накуцването, останало след сблъсъка с един пациент, който бе разсякъл коляното му. „И без това прекарваш прекалено много време, изгърбен пред компютъра — бе казала тя. — Трябва да се стегнеш, а пък ми е ясно, че всякакви опити да те накарам да ходиш на фитнес са безсмислени. Една такава игрална конзола поне ще те накара да си размърдаш задника.“