Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Именно от това се боях — въздъхна Карол. Отпи голяма глътка от чашата си и додаде: — Но това не е всичко.

Тя сведе поглед към чашата си. Гъстата й, разчорлена коса падна пред лицето й и го скри.

Тони притвори за миг очи и потърка с пръсти горната част на носа си.

— Казал ти е вече да не ползваш услугите ми.

Проницателността му накара Карол да трепне — тя изправи рамене и го загледа учудено.

— От къде знаеш? Да не би Блейк да е разговарял и с теб?

Тони поклати глава.

— Това е като случая с кучето, което не излаяло през нощта 3 3 В разказа на Конан Дойл „Силвър Блейз“ ключов елемент от дедукцията, благодарение на която Шерлок Холмс залавя виновника е фактът, че кучето не е лаяло през нощта: вниманието на детектива е привлечено не от събитие, а от неговата липса. — Бел.прев. .

Карол кимна с разбиране.

— Той отказа да разговаря с теб. Запознах ви, но той не пожела да установи контакт.

— От което заключих, че вече не съм част от плановете му, били те работни или бюджетни — Тони се усмихна. — Не се безпокой за мен, има достатъчно други началници на местни полицейски подразделения, които продължават да считат, че моите хонорари са основателен разход.

— Не се безпокоя за теб, а за себе си. И за екипа си.

Той разпери ръце в жест, който изразяваше същото като свиване на рамене.

— Трудно е да се противопоставиш на човек, който свежда всичко до това какво получава срещу парите си. А и действително аз не съм най-евтиният вариант, Карол. Напоследък вие обучавате собствени профайлъри. Шефовете ви са на мнение, че е по-добре да се следва американският модел — да се дава психологическа подготовка на ченгетата — вместо да се разчита на специалисти като мен, които пък нямат никаква представа от реалната полицейска работа.

Само човек, който го познаваше така добре като Карол, би могъл да долови тънката ирония в тона му.

— Е, да, така е, каквото плащаш, това и получаваш.

— Някои от тези хора са доста добри.

— От къде знаеш?

Той се позасмя.

— Нали аз съм един от тези, които ги обучават.

Карол го изгледа стъписано.

— Никога не си ми го казвал.

— Предполагаше се, че не бива да се разгласява.

— А защо ми го казваш сега?

— Защото ако ще ти се наложи да работиш с някой от тях, би трябвало да знаеш, че те са имали възможността да се обучават при някои от най-добрите специалисти в областта на профилирането. Нямам предвид само себе си, а и други хора от моята професия, които дълбоко уважавам. При това съзнанието на тези интелигентни млади хора не е претоварено с избор на различни терапии — те се съсредоточават точно върху тези аспекти на психологията, които са им необходими, и освен това в никакъв случай не са глупави. Дай им шанс. Не отхвърляй човека, с когото ще работиш, просто защото на неговото място не съм аз.

Думите му имаха и друг контекст, който двамата осъзнаваха. За лош късмет моментът не беше никак подходящ Тони да припомня на Карол съществуването на онази връзка между тях, която присъстваше в основата на всички техни съвместни професионални начинания.

Тя засенчи очите си с ръка, сякаш се пазеше от слънчеви лъчи.

— Блейк се държа наистина злобно, Тони. Намекваше, че имам някакви нелицеприятни причини да ползвам услугите ти като консултант, спомена дори корупция. Знае, че живея в дома ти като наемател, и говореше така, сякаш между нас има и нещо друго, нещо долнопробно, което крием.

Тя извърна глава и отпи още малко от водата.

Трудно беше да се разбере защо човек, заемащ поста на Блейк, би решил да подкопава позициите на един от най-способните си служители, преди още да успее да се убеди на практика на какво е способна Карол. Но той бе успял да го стори, и не би могъл да подбере по-подходящ прицел за атаката си, дори да се бе съветвал със самия Тони. За всяка друга двойка с предистория като тяхната, предположението, че са любовници, би било напълно основателно. Но емоционалната връзка, която съществуваше между двамата от самото начало на професионалното им сътрудничество, така и никога не премина във физическа. От самото начало той беше разговарял откровено с нея за своята импотентност, проваляла систематично отношенията му с жените. Карол бе проявила достатъчно здрав разум да не си въобрази, че тя е жената, която може да промени състоянието му. Но въпреки негласното им споразумение да държат изкъсо чувствата си, беше имало мигове, когато съществуващото между тях привличане бе изглеждало достатъчно силно да преодолее неговия страх да не изпадне в унизително положение и нейната тревога, че не би била способна да скрие разочарованието си. Но всеки път пред тях се издигаха някакви препятствия. А като се има предвид на какви ужаси се натъкваха те в своя свят, тези препятствия обикновено не бяха лесни за преодоляване. Той никога нямаше да забрави единствения случай, когато тя си бе позволила да свали гарда заради него, и мракът, който нахлу в света им в резултат на това неблагоразумие.