Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Никога не е правила нищо подобно. Ако отсъствах повече от няколко дни, обикновено излизахме някъде на вечеря, за да отпразнуваме прибирането ми. Обикновено в китайски ресторант, Дженифър обичаше най-много китайска храна. Никога не е правила кейк за мен. — Той потръпна. — Никога няма да направи и занапред.

Патърсън почака малко, после каза:

— Преглеждахме компютъра на Дженифър. Доколкото разбирам, те двете с Клеър са прекарвали много време онлайн — и когато са били заедно, и поотделно. Наясно ли сте с това?

Мейдмънт стискаше здраво чашата си като човек, застрашен от премръзване. Той кимна.

— Всички деца го правят. Дори да се опиташ да ги възпреш, винаги намират начин. Затова поговорихме със семейство Дарси и се споразумяхме с тях да наложим родителски контрол на компютрите на момичетата. Това е ограничение на сайтовете, които могат да посещават.

„Само донякъде“, каза си Амброуз.

— Много често е влизала в РигМароул — каза той, поемайки щафетата на разпита. Двамата с Патърсън работеха заедно толкова отдавна, че дори не им се налагаше да обсъждат предварително тактиката си. Знаеха инстинктивно как да си прехвърлят незабелязано топката. — Социалната мрежа. Разговаряла ли е някога с вас за това?

Мейдмънт кимна.

— В нашето семейство всички сме много открити един с друг. Опитваме се да не натрапваме на Дженифър родителския си авторитет. Винаги се стараем да обсъждаме нещата, да й обясним причините, поради които не й позволяваме нещо, или не одобряваме нечие поведение. Така успяхме да съхраним контакта си с нея. Струва ми се, че тя разговаряше с нас по-често, отколкото повечето тийнейджъри с родителите си. Поне така мисля, съдейки по това, което наши приятели и колегите ми са разказвали за общуването с техните деца.

Както често се случва с близките на внезапно починал човек, докато говореше за мъртвата си дъщеря, Мейдмънт сякаш успяваше за кратко време да се изолира от съзнанието за своята скръб.

— И какво разказваше тя за РигМароул — попита Патърсън.

— Харесваше й — и на нея, и на Клеър. Дженифър казваше, че така успяла да намери много приятели, които харесвали същите телевизионни предавания и същата музика като нея. Аз самият имам профил в РигМароул. Знам как функционира. Това е доста приемлив начин да установиш контакт с хора, които споделят интересите ти. При това филтрите им са доста добри. Много е лесно да изключиш от групата някой, който е неподходящ или нарушава ограниченията, в рамките на които останалите се чувстват комфортно.

— Да е споменавала някога събеседник с инициали ZZ. Зед Зед или може би Зи Зи?

Мейдмънт плъзна палец и показалец по клепачите си, после стисна с тях горната част на носа си. Пое си дълбоко дъх, после издиша.

— Не, сигурен съм. Но може би ще е по-добре да питате Клеър за такива подробности. Защо питате? Да не би това да е някой, който я е преследвал?

— Доколкото можем да преценим, не става дума за това — каза Амброуз. — Но успяхме да възстановим някои разговори, които тя е водила с този човек. Като че ли ZZ намеква, че той или тя знае някаква тайна на Дженифър. Споменавала ли е тя нещо подобно пред вас или пред съпругата ви?

Мейдмънт го погледна неразбиращо.

— Нямам представа за какво говорите. Разберете, Дженифър не е трудно дете. Честно казано, тя води доста защитен живот. Кажи-речи никога не ни е давала поводи за притеснение. Знам, че много пъти сте чували такива думи, произнесени от родители, които са се опитвали да представят детето си като ангелче. Не казвам такова нещо. Казвам само, че тя е спокойно дете. Не е надраснала годините си, а по-скоро обратното. Ако има тайна, тя не би била свързана с нещата, за които мислите. Нито с наркотици, нито със секс или нещо подобно. Би могло да бъде детинско влюбване, някаква подобна глупост. Не и нещо, което би могло да доведе до убийството й.

С произнасянето на тази дума действителността заля като вълна Мейдмънт, и той се огъна под тежестта й. По страните му отново започнаха да се стичат сълзи. Шами безмълвно се пресегна към една кутия с хартиени носни кърпички и пъхна няколко в ръката му.

Амброуз си каза, че тук вече не могат да узнаят нищо, което би им било от полза — не и днес. А може би никога. Той хвърли поглед към шефа си, който кимна едва забележимо.

— Съжалявам — каза Патърсън. — Ние трябва да тръгваме. Искам да знаете, че полагаме всички усилия за решаването на този случай. Но въпреки това ще имаме нужда и от вашата помощ. Може би ще успеете да разберете от жена си дали Дженифър е споменавала пред нея нещо за ZZ. Или за някакви свои тайни. — Той се изправи. — Ако имате нужда от нещо, детектив Пател е на ваше разположение. Ще поддържаме връзка с вас.