Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Аз също. Но това не означава, че съм прав — той се извърна рязко и застана пред бюрото й. — Ако тази информация е толкова недостъпна, той как се е добрал до нея? И какво се е случило, за да го накара да потегли на такъв кръстоносен поход? Трябвало му е много време, за да открие и подготви жертвите си. Как е успявал да се справи с всичко?

— Може да не е било толкова трудно. Може през това време приятелката му да е поемала неговата работа — тя изгълта докрай питието си и въздъхна доволно. — Е, така вече е по-добре.

— Иска ми се да можех да поговоря с нея — промърмори Тони.

— Знам. Но трябва да изчакаме, за да видим какво ще открие Стейси.

— Разбирам. И все пак, почти никога не съм попадал на сериен убиец, който да е в състояние да поддържа емоционална връзка. Ако предположенията ни за Уорън Дейви са основателни, тя би могла да ни даде много полезни отговори. Може да ни помогне да разберем толкова много неща — той въздъхна.

— Ще имаш тази възможност.

Той се усмихна.

— Ще се чувствам като малко дете в сладкарница.

Карол поклати развеселено глава.

— Голям чешит си.

— Чудя се как можеш да говориш такива неща, след като съществуват хора като Уорън Дейви. В сравнение с него аз съм въплъщение на представата за нормален човек.

Тя се разсмя на глас.

— Не бих заложила на такова твърдение, Тони.

От самото начало Алвин Амброуз се почувства като у дома в офиса на екипа за разследване на особено тежки престъпления. Ченгетата, които работеха тук, бяха от онзи тип хора, с които лесно намираше общ език. Пола Макинтайър му осигури бюро, компютър и кафе. Всеки, който минаваше покрай него, спираше и се представяше, дори дребната китайка, която изглеждаше като залепена за компютрите си.

Приятно му беше и усещането, че е в самия център на операцията. Единственият проблем се криеше в това, че веднъж озовал се тук, сякаш нямаше кой знае какво да върши. Всички наоколо се бореха с купища хартии и с данните, превъртащи се на техните монитори, но той беше наясно, че само си търсят занимание. Всъщност седяха като на тръни и чакаха Стейси да се появи иззад своята барикада от монитори, за да съобщи, че се е натъкнала на златна жила.

Тъй като нямаше какво друго да прави, той реши да прегледа пощата си. Тананикайки си под нос, той зачака страницата на пощата да се отвори. Мелодията секна в мига, в който осъзна какво вижда на екрана. Темата на второто поред съобщение в пощенската му кутия гласеше: „С какво мога да Ви помогна?“. Беше изпратено от davywarl@gmail.com.

Амброуз преглътна с усилие. Не знаеше как да постъпи. Искаше му се да отвори съобщението, но всички такива като Стейси го бяха предупреждавали толкова строго за деструктивния потенциал на електронната поща, че не смееше да рискува. Така или иначе, имаше под ръка експерт. Отиде в ъгъла на Стейси и зачака, докато пръстите й летяха по клавишите, които потракваха под тях. След около минута тя вдигна поглед:

— Имате ли нужда от нещо?

— Струва ми се, че съм получил мейл от Уорън Дейви — каза той. — На моя компютър е.

Стейси го изгледа така, като че ли беше бавноразвиващ се.

— На кой акаунт?

— Служебният ми адрес. Aambrose@westmerciapolice.org.

— Моля ви, идете да затворите пощата си — каза тя. — А после елате да влезете в нея от моя компютър.

Когато той се върна, тя вече беше отворила началната страница на пощата му. Стана и извърна поглед, докато той въвеждаше паролата си. Амброуз предположи, че го прави просто от учтивост. Вероятно можеше да проследи всеки удар на клавиш в своята компютърна система. Когато отвори пощата си, той отстъпи и тя седна отново пред монитора. Наклони глава и загледа темата.

— Отваряме — каза тя. — Не се притеснявайте, разполагам с всички антивирусни защити, известни на човечеството, а освен тях и с една-две, разработени от извънземни пришълци.

Амброуз не беше напълно убеден, че Стейси се шегува.

Съобщението се отвори на долния централен монитор. Същевременно на монитора над него внезапно се раздвижи цял поток от букви и цифри, но Амброуз се интересуваше единствено от съобщението:

„Здравейте, сержант Амброуз!

Приятелката ми Даян Патрик каза, че искате да Ви се обадя. Нещо във връзка с колата ми ли Ви интересува? Съжалявам, че не се обаждам по телефона, но съм в Малта по работа и обаждането би струвало доста, а пък съм и много зает, така че ми е по-удобно да Ви пратя мейл. Пишете ми за какво става дума и ще Ви отговоря незабавно.