Вал Макдърмид - Скритият пожар

Поздрави,

Уорън Дейви

«Ди Пи Ес» системи: www.dps.com“

— Интересно — каза Стейси.

— На мен ми изглежда като съвсем обикновено писмо — отбеляза Амброуз.

— Ако изключим това, че не е изпратено от Малта — Стейси посочи горния монитор, на който буквите и цифрите бяха застинали в съвсем недвусмислено съобщение. — Компютърът, от който е изпратено, е притежание на библиотеката на общината в Брадфийлд. Той е в града, сержант Амброуз. Или му е все едно, че ще разберем това, или е арогантен тип, който ни счита за далеч по-несведущи от себе си.

— Каквото и да е обяснението, той вероятно се подготвя за удар. Докъде стигнахте с вашия капан?

Стейси сви рамене.

— Ще стане, когато стане. Тези неща са трудно предсказуеми. — Тя отново започна да пише нещо, а очите й се стрелкаха от монитор на монитор. Докато Амброуз я гледаше, тя изведнъж застина. Секундите течаха, а тя не помръдваше. Той имаше чувството, че дори е спряла да диша.

После пръстите й отново литнаха по клавишите, толкова бързо, че той изобщо не можеше да ги следи.

— Пипнах те, пипнах те, пипнах те — повтаряше Стейси в кресчендо — първия път почти шепнешком, докато накрая гласът й се извиси в крясък. — Пипнахме го! — викаше тя.

Кажи-речи още преди да заглъхне викът й, всички вече я бяха наобиколили. Карол Джордан си проправи път до нея. Амброуз й отстъпи мястото до Стейси.

— Какво става, Стейси? Какво откри?

— Имам двама. BB и GG. BB е на горния десен монитор, GG — на горния ляв. Свалям и двамата на долния монитор.

Всички стояха като заковани на място, докато текстът се превърташе пред очите им на екрана. BB разговаряше с някой, чийто ник беше DirtAngel 28 28 Dirt Angel — първата нает на ника е взета от английската фраза за кросов мотор — Dirt Bike. — Бел.прев. . Изглежда BB си уговаряше с него среща на другия ден, за да карат кросови мотори. Обещаваше на DirtAngel да го запознае с тайните на този спорт.

— Решил е да действа утре — каза Карол.

BB и събеседникът му в момента не бяха активни, но Стейси беше извадила последния им разговор.

— Представя се за момиче. Уговаря 1dagal да се срещнат за някакви козметични процедури. След училище в четвъртък. Ето, вижте: „Не казвай на никого. Ще ти покажа най-голямата тайна. Когато приключим, ще изглеждаш страхотно“. Пак тайни.

— Играе си с тях — каза Тони. — Нали знае най-голямата им тайна, онази, за която те самите нищо не подозират. Затова ги примамва с представата за тайни.

— Кои са децата, Стейси?

— Търся ги в момента — отвърна тя разсеяно. — Защо всички вие не се разкарате и не ме оставите да работя на спокойствие? Ще пращам на мейловете ви всичко, което съм свалила от засечените разговори. А сега трябва да намеря начин да се промъкна в тези акаунти, и колкото по-малко знаете за нещата, които ще правя, толкова по-добре.

Всички незабавно се изпариха.

— Тя е голяма работа — каза Амброуз на Пола.

— Тя е най-добрата. Знаете ли, че работи при нас само за удоволствие?

— Това ли е нейната представа за удоволствие?

Пола се изкиска.

— О, да. Може да бърника къде ли не и никой няма да я преследва за това. Но когато не работи при нас, прави милиони в собствената си фирма за софтуер. Като стана дума за тайни, тя мисли, че никой не знае нищо за другия й живот, но веднъж неволно изтървала името на фирмата си пред Сам, а това му подействало като червен цвят на бик. Няма да миряса, докато не я проучи докрай — тя хвърли замислен поглед към Сам. — Бог да й е на помощ, ако той някога разбере, че е влюбена в него. — Тя млъкна внезапно, по лицето й се изписаха едновременно удивление и стъписване. — Защо разговарям с вас по този начин?

Тони, който бе застанал незабелязано зад тях, се обади:

— Защото той е като теб, Пола. Хората са склонни да споделят с него, по същия начин, както споделят с теб.

Дълбокият смях на Амброуз се надигна като тътен в гърдите му.

— Тази дарба може да бъде малко плашеща.

— Не казвайте на Карол — каза Тони. — Докато се усетите, ще ви дръпне в екипа.

Амброуз огледа офиса, в който вече се чувстваше като у дома.

— На човек може да му се случат далеч по-неприятни неща.

Тони гледаше Карол, която разговаряше с Кевин, привела глава над бюрото му.

— Така е. От друга страна, може да се каже, че никой не е толкова добър, че да е достоен за нея — и той им обърна гръб, без да осъзнава малката сензация, която бяха предизвикали думите му.

Очевидно днес беше денят, в който Стейси доказваше незаменимостта си пред своите колеги. Беше приела възторжено предложението на Пола да търси в националната база данни за лице, чието ДНК би доказало роднинска връзка с убитите тийнейджъри.