Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Дипломната ми работа за бакалавърска степен беше посветена на достъпа до медицинска информация в ерата на компютърните технологии — каза Елинор. — Аз съм амбициозен младши специалист и винаги съм обичала да повишавам квалификацията си в различни области.

— Трябва да има копие от тези данни някъде — каза Пола. — Никой не би разчитал на един-единствен компютър за такова нещо.

— Убедена съм, че има, но нямам представа къде може да се намира, и не вярвам това да е известно на някой друг освен на екипа от компютърни специалисти, работещи за Агенцията по фертилизация — Елинор отново започна да разбърква замислено кафето си.

— Тя можеше да ни каже всичко това, но не го направи — оплака се Пола. — Просто ни прати да вървим по дяволите. Дори не пожела да ни каже как е станало така, че сперма на същия донор се е озовала в Бирмингам — тя захапа ожесточено сандвича си.

— Аз мога да ти кажа, това не е кой знае каква тайна. Лекарите имат инструкции да избягват раждането на повече от десет живи деца от един и същи донор. Официалната причина е да не се обременява генния пул чрез създаването на стотици деца със сродна наследственост. Но всъщност на никой не му се иска да има десет деца на приблизително еднаква възраст и с един и същ баща в един и същи град, тъй като психолозите твърдят, че е по-вероятно да се влюбим в човек, с когото имаме обща кръв, отколкото в някой, с когото не ни свързва нищо.

— Сериозно? Това ми звучи много странно.

— Странно, но вярно. Така че, ако дарителската сперма се отличава с особена фертилност, след пет-шест успешни забременявания тя обикновено се прехвърля в клиника на друг град. Предполагам, че това е станало и в този случай.

— Има логика — Пола отправи към Елинор поглед, изпълнен с открито възхищение. — Ти започваш да ставаш незаменима.

— Това ми е целта — Елинор си оставаше замислена. — Знам, че това, което ще кажа, може да прозвучи малко необичайно… Права ли съм, като предполагам, че според вас убиецът може да е донорът?

Питайки се накъде ли бие с този въпрос, Пола каза:

— Според нашия профайлър съществува такава вероятност.

— Не разбирам много от тези неща, но ми се струва, че човек, който обикаля насам-натам и убива хора, може и преди това да е привлякъл вниманието на полицията по някакъв повод — каза Елинор. — А ако е така, нали неговото ДНК ще е регистрирано в общонационалната база данни?

— Предполагам — каза Пола. — Но неговото ДНК е различно.

— Знам. Само че си спомням смътно, че съм чела как разследващи студено досие успели да заловят убиеца двайсет години по-късно, защото племенникът му получил присъда за нещо друго и в базата данни забелязали сходството. — Елинор извади айфона си и влезе в интернет, като обърна екранчето така, че да го виждат и двете.

— Това пък откъде го знаеш? Да не е във връзка с някоя друга дипломна работа? — попита шеговито Пола, докато Елинор влизаше в „Гугъл“ и изписваше в прозорчето „ДНК убийство роднина студено досие“.

— Мозъкът ми е като боклукчийска кофа. Главата ми постоянно се пълни с огромно количество ненужни факти. Ако решиш да участваш във викторини по кръчмите, аз съм човекът, който ти трябва — тя започна да превърта на екрана резултатите. — Ето, за това ставаше дума.

— „Мъж уличен в престъпление четиринайсет години по-късно заради ДНК на роднина“ — прочете Пола. Продължи да чете и се ухили. — Установявам с радост, че не си непогрешима.

— Четиринайсет години, не двайсет.

— И става дума за изнасилване, а не за убийство — допълни Пола. — Но разбирам какво имаш предвид. — Допи кафето си и стана. — Сега ще трябва да отида да поговоря със Стейси. — Тя погледна часовника си. — И да посрещна един колега от Устър.

Елинор я изпрати до вратата.

— И моите двайсет минути приключиха. Благодаря ти.

— За какво? Защото най-безсъвестно използвам познанията ти?

— Защото ме измъкна от отделението и ми напомни, че съществува живот и извън болницата — тя се притисна към Пола и я целуна. Топлият й дъх погъделичка ухото на другата жена. — Върви да заловиш вашия убиец. Имам планове за теб и мен, когато всичко това приключи.

Когато Карол най-сетне успя да се добере до офиса на екипа, откри там Тони, седнал на посетителския стол в кабинета й. Беше се облегнал назад, сключил пръсти зад главата си, подпрял крака на кошчето за боклук, очите му бяха затворени.

— Радвам се да видя, че поне някой тук успява да поспи — заяви тя, докато смъкваше палтото си и изритваше настрани обувките си. Спусна със замах щорите, отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади оттам малка бутилчица водка.