Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Ще отида да поговоря с Блейк — каза Карол. — Трябва да издаде разрешение за следенето, ако Стейси успее да открие потенциална жертва. Защо не идеш да хапнеш нещо, докато чакаш сержант Амброуз? Събитията се развиват така, че вероятно това ще е последната ти възможност за деня.

Идеята беше добра, но Пола знаеше как да я направи още по-добра. Тя изпрати съобщение до пейджъра на Елинор: „Чакам те в «Старбъкс». Кафетата са от мен“. Не беше сигурно, че Елинор ще дойде, но все пак щеше да бъде по-приятно да не се храни сама. Купи две кафета и един сандвич и седна край витрината — но с гръб към болницата. Не й се искаше да създава чак такова впечатление за нетърпеливо очакване.

Единайсет минути по-късно — не че Пола ги броеше — Елинор се появи, забързана, с развяваща се бяла престилка над черните джинси.

— Имам само двайсет минути — каза тя, наведе се и залепи топла целувка на бузата на Пола.

— И аз не разполагам с много повече — отвърна тя и побутна едно от кафетата към Елинор. — Не знаех дали ще искаш да ядеш.

— Не, така е добре. Как вървят нещата при теб?

— Горе-долу. Останах в офиса до четири, после трябваше да се явя пак там в седем сутринта. Това, което ти откри в ДНК-профилите, ни даде съвсем различна гледна точка. Благодаря ти. — Пола се ухили. — Макар че станах обект на безмилостни подигравки.

— Добре че Стейси беше там, за да ни осигури някакво алиби — отбеляза сухо Елинор.

— Но въпреки майтапите бях звездата на сутрешния брифинг. Това поне е радостно, като се има предвид, че оттам нататък събитията не се развиха много приятно — тя разказа на Елинор за разговора си с Майк Морисън.

— Мога да си представя колко е отчаян — каза Елинор. — Как може човек да се върне към нормален начин на живот, като е изгубил по такъв начин сина си, а веднага след това и жена си?

Пола въздъхна.

— Удивително е, като си помислиш след какво се възстановяват понякога хората.

Тя срещна проницателния поглед на Елинор.

— Можеш да ми разкажеш за това някой ден.

Пола се усмихна.

— Жалко, че всички лекари не са така добронамерени като теб.

— Какво искаш да кажеш? — Елинор започна да разбърква кафето си и загледа изпитателно Пола.

Пола се изкиска.

— Не почвай сега и ти — току-що приключи мъчителната ни среща с вашата госпожа Левинсън.

Елинор направи ужасена гримаса.

— Тя не е моята госпожа Левинсън. За щастие избегнах опасността да работя под нейно ръководство. В сравнение с нея доктор Денби изглежда смирен. Знаеш ли какво говорят за специалистите по оплождане „инвитро“? — Пола поклати глава. — Всички лекари обичат да се мислят за Господ, но специалистът по оплождане „инвитро“ знае, че е Господ. Ние, останалите, можем единствено да се противопоставяме на смъртта. Госпожа Левинсън и хората като нея разполагат с властта да даряват живот. И си личи, че имат пълното съзнание за това.

— Мисля, че това може само отчасти да обясни нежеланието й да ни помогне — каза Пола. — Струва ми се, че в този случай и законът е на нейна страна.

— Какво се опитвахте да научите?

— Ами нали установихме, че четирите жертви са свързани с кръвно родство и че най-вероятно имат един и същи баща. В три от случаите майките са се подложили на изкуствено оплождане в „Брадфийлд Крос“. Искахме да разберем дали може да се узнае кой е донорът.

Устните на Елинор добиха формата на буквата О. Тя си пое дъх и каза:

— Ама вие май наистина не познавате страха.

— Опитваме се да го прикриваме.

— И тя ви каза, че не съществува начин да разберете?

— Точно така. Инспектор Джордан заплаши, че ще се върне със съдебно решение, а тя ни се изсмя в лицето. Казвам ти, никой не се е осмелявал досега да се държи по такъв начин с Карол Джордан.

— Но е права. Не би имало никаква полза от съдебното решение, защото дори самата госпожа Левинсън няма достъп до такива сведения. Навремето, когато всичко е било анонимно, на донорския материал е бил даван уникален идентификационен номер. Единственото място, в което номерът може да бъде сверен с личните данни на донора, се намира на територията на Агенцията по ембриология и „инвитро“ фертилизация при хората. Данните се съхраняват в компютър, който не е свързан с мрежата. Дори Стейси да успее да проникне в базата данни на агенцията, пак не може да се добере до тях. Необходим е физически достъп до компютъра. Няма друг начин хакерът да влезе в него.

— От къде знаеш всичко това? — попита Пола. — Нали току-що каза, че никога не си работила за госпожа Левинсън.