Вал Макдърмид - Скритият пожар

„Започва се. Дали да не се огледам къде мога да се скрия?“

— Двамата с Джесика подлагали ли сте се на лечение преди раждането на Даниъл, за да може тя да забременее?

Ръката му с чашата застина на половин път към устата.

— От къде, по дяволите, знаете за това?

— Не знам, затова питам.

Той потри наболата си брада.

— Джес направи няколко спонтанни аборта. Тя искаше отчаяно да има дете. Аз не придавах особено значение на това, но пък не бях в състояние да й откажа нищо. — Той се вторачи в екрана. — Направиха ни изследвания и се оказа, че тя е алергична към моята сперма. Представяте ли си? Винаги сме мислели, че си подхождаме идеално, а пък през цялото това време организмът й не е можел да ме понася — той отпи нова глътка уиски. — Ако зависеше от мен, щях да спра дотук, но тя отказа да се примири. Отиде в клиниката за оплождане „инвитро“ в „Брадфийлд Крос“ и се подложи на изкуствено оплождане с чужда сперма.

— Сигурно не ви е било леко.

— Нямате и най-смътна представа. Имах чувството, че друг мъж е бил с нея, вътре в нея, в моята жена — той се почеса по главата. — Съзнавах, че не е така, но сърцето ми говореше друго.

— А как се почувствахте след раждането на Даниъл?

Нежна усмивка изгря на измъченото му лице.

— Беше любов от пръв поглед. И нито за миг не съм преставал да го обичам. Но същевременно през цялото време съзнавах, че той е чужд за мен, че не е плът от плътта ми. Никога не можех да разбера какво става в главата му. Обичах го безкрайно, но така и не го опознах. — Той посочи към телевизора. — И все още се опитвам да го опозная, но сега вече е сигурно, че няма да успея, нали?

Нямаше какво повече да се каже. Пола стана и го потупа по рамото.

— Ще ви се обадим.

Не помнеше кога за последен път е казала нещо по-безсмислено.

— Това беше началото на края за моя брак — каза с горчивина Лара Куонтик. — Надявах се, че бебето ще ни свърже по-здраво. А той се държеше като някаква отвратителна горила. Мразеше Нийл, защото в неговите очи той си оставаше син на друг мъж, а освен това го приемаше и като постоянно напомняне за собствената му полова непълноценност. Сигурна съм, че дори сега не изпитва скръб.

Сам кимна, опитвайки се да изобрази на лицето си съчувствие. Беше получил това, което му трябваше — потвърждение, че Нийл Куонтик е заченат чрез изкуствено оплождане, и че донорската сперма е от болницата „Брадфийлд Крос“. Не виждаше смисъл да продължава разговора с Лара Куонтик. Сега трябваше да побърза да се измъкне, преди тя да е успяла да го принуди да изслуша пълен анализ на проваления й брак. Почти беше склонен да съчувства на бившия съпруг. Беше убеден, че всеки път, когато са се карали, Лара не е пропускала да му напомни, че е непълноценен като мъж. Сам се изправи. Беше ченге, не психоаналитик, а освен това, докато си губеше времето с нея в този мърляв апартамент, важните събития се случваха другаде.

— Ще ви се обадим — каза той. В мислите си вече беше другаде.

Отношението на Амброуз към антитерористичните мерки на правителството не беше еднозначно още от момента, когато те бяха въведени. Полицаят у него се радваше на всичко, което му даваше повече власт да гарантира сигурността на хората по улиците. Но цветнокожият посрещаше със съмнение всичко, което улесняваше изолацията на малцинствата и превръщането им в прицел на омраза. Предполагаше се, че настоящото правителство е с леви убеждения, но се оказа, че и то е способно на сериозни репресивни мерки. Кой знае какви нови правила биха могли да бъдат въведени при режим, не проявяващ особено уважение към гражданските свободи. Достатъчно бе да си помисли човек колко вреда бе нанесъл на САЩ този подход по времето на Буш. А при това в тяхното законодателство имаше доста повече механизми, възпрепятстващи самоволните действия на отделни правителствени институции, отколкото в законодателството на Обединеното кралство.

Но беше принуден да признае, че някои аспекти на тези промени в законодателството улесняваха значително работата му. Несъмнено понякога се налагаше да преувеличиш и да представиш дадено лице като доста по-опасно, отколкото бе всъщност, но пък напоследък бе улеснен достъпът до определени видове информация, който преди бе изисквал доста по-голяма загуба на време и представянето на такива доказателства, каквито невинаги можеше да се осигурят. Да вземем например списъците с пътниците от даден полет. Навремето, ако се опитаха да изискат от дадена самолетна компания списъка на пътниците от определен рейс, наставаше истински кошмар. Необходими бяха специални разрешения от магистрати, които невинаги се съгласяваха, че нуждите на полицията са по-важни от правото на компанията да запази поверителността на личните данни на клиентите си. А дори да преодолееха тези пречки, трябваше да се молят списъците да не са вече унищожени.