Вал Макдърмид - Скритият пожар

— А мислиш ли, че ще се обади?

— Зависи за колко хитър се има. Може да реши, че е в състояние да ни надхитри и да блъфира — Патърсън говореше все така разпалено. Карол знаеше отлично как се чувства той, но съумяваше да прикрие по-умело собственото си вълнение.

Нечия сянка падна на прага на кабинета й, тя вдигна очи и видя Стейси, която се колебаеше дали да влезе. Вдигна два пръст в знак, че приключва разговора.

— Мислиш ли, че трябва да огласим търсенето? — питаше тъкмо Патърсън. — Да разпространим снимката му, да предупредим хората да се оглеждат за него? Да претърсим фермата, където живее с приятелката си? Може би там ще успеем да намерим нещо?

Преди да вземе такова решение, й се искаше да се посъветва с Тони. Инстинктът й подсказваше, че не бива да избързват, но предвид това, че нямаха никаква представа кога убиецът ще нанесе следващия си удар, такава стратегия би била много рискована.

— Може ли да поговорим пак след малко по този въпрос, Стюарт? Не искам да прибързваме с решението. Ще се обадя малко по-късно. Предай на Алвин поздравленията ми за блестящата работа.

Карол прокара пръсти през косата си и махна с ръка на Стейси, за да я покани да влезе.

— Дни наред няма нищо, а после настава истинска лудница — каза тя. — Трябва да измъкнеш от виртуалното пространство всичко, което успееш да откриеш за мъж на име Уорън Дейви. Той управлява фирма за компютърни системи за сигурност, наречена „Ди Пи Ес“. Трябва ми абсолютно всичко — кредитни карти, записи на обажданията по мобилни телефони.

Стейси повдигна вежди.

— Аз познавам Уорън Дейви.

Стъписана, Карол повтори:

— Познаваш го? От къде?

— Е, като казах, че го познавам, го казах в смисъл, че съм го срещала във виртуалното пространство. Свързвал се е с мен няколко пъти във връзка с приложенията на различни видове софтуерни продукти. Разговаряхме онлайн. Много е способен — тя изгледа обезпокоено Карол. — Той ли е нашият заподозрян?

— Това проблем ли е за теб?

Стейси поклати глава, но изражението й беше все така тревожно.

— Не е проблем в смисъл на конфликт на интереси. Той не ми е приятел, нямам и делови отношения с него… Работата е там, че ако той не иска да бъде намерен, ще ни бъде трудно да го намерим.

— Прекрасно. Само това ми трябваше — изпъшка Карол.

Лицето на Стейси се проясни.

— Приемам това като лично предизвикателство. Той не знае, че съм ченге — този факт ще работи в моя полза. В неговите представи съм просто компютърен специалист. Ако беше наясно, че ще си има работа с мен, сигурно би взел всички възможни предпазни мерки, но вероятно предполага, че го издирват стандартните специалисти на полицията, и може да прояви небрежност. Ще се заема веднага с това, но има нещо, което исках да знаеш.

Когато Стейси отделяше време да проговори, винаги си струваше човек да я изслуша.

— Казвай.

— Бърниках тук-там — поде тя. — Благодарение на кодовете, които хората от РигМароул бяха така любезни да ми предоставят, си запазих една тайна вратичка към тяхната система. За мен би било лесно да организирам глобално „С & А“ търсене в рамките на „Риг“.

— Може ли да преведеш? — осведоми се Карол. — Доколкото ми е известно, „С & А“ е европейска верига универсални магазини.

— Фиксиране и анализиране 27 27 С & А — Capture and analyse. — Бел.прев. . Задаваш на сървъра задача да търси определена комбинация от изписвани знаци, после вкарваш критерии за елиминиране. Мога да подам задачата така, че да се добера до всеки, който използва два еднакви инициала за ник. А после вече ще можем да проследим и това, което всички тези хора говорят онлайн. Така можем да идентифицираме следващите жертви и да заловим убиеца на местопрестъплението.

Карол я изгледа със съмнение.

— Наистина ли такова нещо е осъществимо?

— Компютърният аспект на операцията не представлява никакъв проблем. Но не мога да гарантирам за това, което ще се случи, когато преминете към полева работа. Много труд е, но си мисля, че си струва да се опита.

Карол се позамисли за миг, после взе решение.

— Добре, заеми се. Но търсенето на Уорън Дейви има приоритет. Ако успееш да засечеш мобилния му телефон, за да разберем къде се намира, това би било огромно предимство за нас.

— Абракадабра — каза Стейси и излезе. Карол би могла да се закълне, че в тона й се долавяше ирония.

Алвин Амброуз закъсняваше. Пола беше изпратена да го посрещне и да му разясни последните развития, но той току-що се бе обадил, за да съобщи, че ще се забави поне с четиридесет минути заради спукана гума. Тя получи съобщението на паркинга на „Брадфийлд Крос“, когато двете с Карол си тръгваха след безплодна среща с лекарката консултант от клиниката за оплождане „инвитро“.