Вал Макдърмид - Скритият пожар

Тони изправи гръб.

— Не спя, а мисля.

Видя как тя отвори водката, погледна го, после завинти отново капачето и пъхна бутилката обратно в чекмеджето. Тъй като го гледаше мрачно, той вдигна ръце в умиротворителен жест и възрази:

— Не съм казал нищо.

— Не е необходимо. Можеш да се правиш на лицемерен праведник, без да помръднеш и веждата си.

— Как мина разговорът с Блейк?

— В този офис очевидно вече няма никакви тайни — Карол се отпусна на стола си. — Нашата работа предлага понякога мигове на чиста наслада. Беше прекрасно да го наблюдаваш как се разкъсва между пламенното си желание да пести пари и дивия копнеж да започне мандата си тук с блестящ старт. А още по-прекрасно е това, че взе правилното решение. Ако успеем да разберем коя ще е следващата жертва, имаме разрешение за цялостно наблюдение.

— Браво. Разбрах също, че сержант Амброуз ни е предложил заподозрян.

Карол беше имала време да обмисли казаното от Патърсън по телефона.

— Е, най-малкото е открил някаква възможност. Но теорията му разчита на прекалено много предположения. Първо, че географският профил на Фиона Камерън е точен. Второ, че убиецът е ползвал собствената си кола. И трето, че Уорън Дейви не е решил просто да се измъкне нанякъде с любовницата си.

— Трите съображения са основателни. Но аз все пак считам, че имаме сериозни основания да подозираме Дейви. Ако Стейси успее да открие коя е следващата набелязана жертва, това вероятно ще ни покаже по-ясно накъде да се насочим. Още ли нямаме никакви новини за Дейви?

Карол активира монитора си и погледна списъка на неотворените съобщения. Имаше едно от Стейси.

— Няма досие в полицията. Има само една кредитна карта, която явно използва единствено във връзка с работата си. Не са му издавани клиентски карти от магазини. Според Стейси това е типичен профил на човек, който работи в тази сфера. Знае колко лесно се пробиват всякакви защити, затова свежда присъствието си до минимум. Телефонът му не е включван дни наред. За последен път е бил включен в деня, когато Сет изчезва от централната гара. И тогава най-близката ретранслаторна кула, до която е изпратил сигнал, е онази на… опитай се да познаеш.

— На централната гара — каза Тони.

— Позна. Така че той си остава неуловим.

— Някой разпитвал ли е приятелката му за него?

Карол поклати глава.

— Не ми се иска да я подплаша и тя да го предупреди. Той е във възможно най-изгодна позиция да фалшифицира или открадне нечия идентичност. Ако реши да побегне сега, ще ни бъде много трудно да го открием. Може да потъне къде ли не — тук или в чужбина.

Тони поклати глава.

— Той няма да изчезне. Има си мисия и няма да престане, докато не я изпълни. Освен ако, разбира се, ние не успеем да го спрем преди това.

— И каква е тази негова мисия?

Тони скочи от стола и започна да крачи из кабинета.

— Той счита, че носи лоша кръв. Случило му се е нещо, което го е изпълнило със самоненавист и го кара да се бои от самия себе си. Нещо, което според него може да се унаследи. Не ми се вярва, че е нещо лесно определимо като заболяване например, макар че не мога да изключа и такъв вариант. Но той е решен да изкорени порочното семе. Да постави край на кръвната линия. Той ще избие всички деца, на които е биологичен баща. А после ще се самоубие.

Карол го гледаше ужасено.

— Но колко може да са на брой тези деца?

— Не знам. Има ли начин да разберем?

— Доколкото разбирам, не. Според изключително неотзивчивата лекарка от „Брадфийлд Крос“, с която разговарях, всякаква информация за анонимните дарители на сперма е абсолютно недостъпна. Толкова шибано недостъпна, че човек започва да се чуди защо изобщо я съхраняват. Ако нямат намерение да ползват тези данни при каквито и да било обстоятелства, защо просто не ги унищожават? Така поне ще са сигурни, че никой няма да злоупотреби с тях — Карол отново извади водката от чекмеджето. Измъкна оттам и метална кутийка тоник и изля съдържанието на двете в празната чаша за вода на бюрото си, после попита с предизвикателен тон:

— Не искаш ли да пийнеш?

— О, не, не и аз. И без това съм достатъчно замаян от всичко, което се върти в главата ми в момента. Защото чувствам, че нещо в тази картина не е наред — отвърна той.

— Но нали тя обяснява всичко, което ни е известно. Не мога да си представя друга теория, която би отговаряла на всички факти — тя отпи от чашата и почувства как напрегнатите мускули на врата й започват да се отпускат.