Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Можем да го направим с момчетата — бе казала тя. — Не разчитай, че ще мога да ти обясня защо е така, но търсенето не може да се осъществи с роднини от женски пол.

Пола отстъпи в престорен ужас.

— О, моля те, Стейс, спести ми научното обяснение, аз съм просто момиче.

Но Стейси вече изпращаше спешно запитване към базата данни, прилагайки трите ДНК-анализа. Противно на обичая си след изпращането на мейла тя се обади и по телефона на един от аналитиците, с когото бе работила и преди. Пола, която се навърташе около нея, отбеляза, че разговорът беше лишен от всякаква размяна на учтивости. Каза си, че ако за работата на компютърните специалисти беше необходимо умение за поддържане на учтив разговор, вероятно западната цивилизация нямаше да може да се похвали дори с една функционираща система.

— Обажда се Стейси Чен, Брай. Току-що ти изпратих три комплекта данни — имаме нужда те да бъдат сверени, и е необходимо да им дадеш предимство. Преследваме сериен убиец, който оставя много малки интервали между отделните си удари, и резултатът от сравнението може да ни помогне да решим случая, преди той да се добере до следващата си жертва… Веднага?… Благодаря, задължена съм ти. — Тя затвори телефона и без да се обърне, каза на Пола. — Той се зае с работата. Сега можеш да идеш да изпиеш едно кафе.

Пола схвана, че я отпращат, и се върна на бюрото си, към купищата хартия, които винаги се натрупват при разследване на убийство. Карол и Кевин се бяха затворили с екип, съставен от кадри на пътна полиция и хора от западния участък, за да подготвят наблюдението на Юан Макалпайн, любителя на кросови мотори. Преди това избухна голям спор дали да предупредят момчето и дали да не го накарат да носи подслушвателно устройство. Пола беше застъпник на този вариант. Знаеше много добре как се провалят подобни капани и й се искаше да се осигури максимална защита на момчето, макар че това пък създаваше друг вид проблеми. Но мнозинството беше против и идеята беше отхвърлена. Противниците на Пола настояваха, че едно четиринайсетгодишно момче няма да успее да поддържа заблудата, че убиецът ще надуши капана и ще се откаже от срещата, оставяйки ги на сухо. Пола си каза, че вероятно са прави. Но така поне хлапето щеше да има по-голям шанс да остане живо.

Тя извади разпечатката от разговорите на момчето с BB и се зае да я препрочита. Юан правеше впечатление на симпатично хлапе. Шегите му бяха забавни, не се заяждаше с никого. Стейси беше успяла да го проследи чрез електронната му поща. Той живееше с майка си и баща си близо до центъра на града, в една от няколкото джорджиански къщи, оцелели по някакъв начин от попълзновенията на следвоенното строителство. Баща му беше уролог — консултант в болницата „Брадфийлд Крос“, майка му работеше като общопрактикуващ лекар в една от поликлиниките в централната част на града. Родителите на жертвите, зачевани „инвитро“, със сигурност нямаха финансови проблеми. Пола имаше познати, които бяха похарчили вече почти двайсет хиляди за изкуствено оплождане, единственият резултат от което досега беше поредица спонтанни аборти. Този факт имаше и отрицателна страна — имаха си работа с образовани хора от средната класа, които щяха да ги разпердушинят, ако по време на операцията нещо се объркаше.

Една от положителните страни на операцията беше, че благодарение на вмъкването на Стейси в РигМароул те знаеха къде Юан щеше да се срещне с ВВ — тоест най-вероятно с Уорън Дейви. Юан трябваше да вземе автобуса от Манчестър до Бароудън, селце на около пет мили от покрайнините на Брадфийлд. Имаха уговорка BB да го посрещне на автобусната спирка, за да го заведе във фермата си на няколко мили оттам. „Ще дойда да те взема с АТВ“, така му беше писал — още едно изкушение за момчето, което сигурно мечтаеше за силни усещания в своя цивилизован градски живот.

— Алвин? — подвикна Стейси. — Може ли за една минута?

Амброуз се упъти към ъгъла на Стейси, следван от Пола.

— Какво има, Стейси? — каза той.

— Нали се сещате за братовчеда на Уорън Дейви, онзи човек с гаража? Как се казваше той? Кой знае защо, не мога да намеря вашия доклад в системата.

Амброуз се покашля, видимо смутен.

— Извинявайте, забравих. Въведох го в базата данни на Манчестърската полиция, но забравих да го препратя тук, когато дойдох. Името му е Бил Кар.

Стейси посочи към един от мониторите.

— Това пристигна от Националната база данни на криминалната полиция. Има само едно съвпадение с представените от нас ДНК-профили. Уилям Джеймс Кар от Манчестър има роднинска връзка и с трите момчета. Според Брай може да са братовчеди или негови племенници.