Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Искате да кажете, че Кар е човекът, когото търсим? — попита озадачено Амброуз.

— Е, предполагам, че съществува и такава вероятност — отвърна скептично Стейси. — Но тази находка ни дава допълнителни основания да подозираме Уорън Дейви. Ако е братовчед на Кар, това означава, че трите жертви са и негови кръвни роднини. Следователно хипотетичните твърдения, основани на косвени улики, стават по-солидни и почиват на повече доказателства.

— Но той все още е само един от възможните извършители — каза Пола. — И ние все още не знаем къде се намира.

— Което означава, че операцията по наблюдението си остава наложителна — довърши Амброуз.

Стейси сви рамене.

— Както всички тук държат да ми напомнят с голяма наслада, в крайна сметка всичко опира до добрата старомодна полицейска работа — тя се обърна отново към мониторите. — Ще изпратя мейл на шефката. Доказателствата, поддържащи нашата теория, винаги й доставят голямо удоволствие.

Още със събуждането си Юан Макалпайн почувства гъделичкането на приятна възбуда. Днес, щеше да се случи днес! Най-сетне щеше да има възможността да изживее нещо, за което копнееше толкова отдавна. След обяд вече щеше да препуска по пресечен терен, възседнал кросов мотор, потънал в облак прах, с кърпа на устата като каубой сред хълмовете.

Никога не му бяха позволявали да върши нещо, което според майка му и баща му беше опасно. През целия му живот се бяха опитвали да го повиват в памук, като че ли можеше да се счупи, ако падне. Още не можеше да забрави тоталното унижение, което преживя на първата си ученическа екскурзия с преспиване. Тогава беше осемгодишен и замина със съученици за един туристически център в Пенините. Заедно с учителите бяха дошли и някои родители, за да е сигурно, че ще има достатъчно възрастни, които да наблюдават децата. И, разбира се, сред родителите беше и неговата майка. Всеки път, когато той понечеше да се включи в някое от заниманията, предлагани от центъра — спускане по скала с въже, катерене, гребане с каяк или спускане с планински тролей, тя се намесваше и така и не му позволи да направи нещо интересно. Наложи му се да прекара два дни на пистата за бягане с препятствия и край мишените за стрелба с лък. А това, разбира се, беше дар божи за враговете му.

Юан съзнаваше, че майка му го прави за добро. Но благодарение на усилията й той от години беше прицел на постоянен присмех, а понякога и на по-лошо. За негов късмет в началното училище, което посещаваше, си бяха поставили за цел да не допускат тормоз и издевателства между учениците. После, когато се премести в частното училище, той започна много старателно да се прави на невидим. Момчетата, които се занимаваха активно със спорт, не му обръщаха никакво внимание, затова и не бяха забелязали, че не му позволяват да се занимават с неща, свързани дори с най-дребен риск.

И все пак Юан мечтаеше за възможност да се занимава с нещо вълнуващо. Обичаше да гледа екстремни спортове по телевизията, а през последните две години много се стараеше да развива физиката си и да трупа мускули. Дори майка му не можеше да възрази срещу тренировките в приземния етаж на къщата, където баща му беше обзавел малка зала за фитнес. Това, което му липсваше, беше възможност да подложи тялото си на екстремно натоварване.

Положението беше такова, когато срещна BB в „Риг“. Копелето беше късметлия, живееше във ферма, където имаше кросови мотори, имаше и свое АТВ. Още по-хубаво бе това, че избра Юан за свой приятел. И сега, днес следобед, Юан най-сетне щеше да има възможност да осъществи на живо мечтите си.

Майка му мислеше, че заминава на състезание по дебати в Манчестър. Щеше да очаква той да се прибере чак към девет вечерта, което го устройваше идеално. BB беше казал, че ще му даде да облече нещо, и че ще може да си вземе душ, преди да потегли обратно с автобуса в осем и половина. Всичко щеше да бъде прекрасно.

Юан имаше чувството, че ще се пръсне от нетърпение, докато чака да стане следобед. Но щеше да се овладее. Той умееше да държи живота си под контрол.

На една миля оттам, в полицейския участък, който се намираше най-близо до дома на семейство Макалпайн, Карол даваше последни инструкции на екипите, които щяха да осъществяват наблюдението. В него щяха да участват три коли, един мотор и множество пешеходци, а в допълнение и микробус, в който щяха да могат да сменят дрехи, шапки, перуки, бради и мустаци.

— Очаква ви дълъг ден — каза Карол. — Докато Юан е на училище, реално няма да има кой знае какво за вършене, но училището ще трябва да се наблюдава от всички страни, за да сме сигурни, че той няма да се измъкне по-рано. Няма основания да го направи — всички знаем каква е уговорката. Но може да избърза от нетърпение. Така че ще трябва да бъдем нащрек. Има ли въпроси?