Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Той се качва — каза Карол. — Втори етап, Джони, уведоми ги.

— Волво комби, тъмно на цвят, излиза от селото и се насочва обратно към Манчестър. Първите знаци на регистрационния номер са ММ-07. Засега не мога да разчета останалото. Пешеходците в микробуса!

После излязоха отново на пътя. Беше мъчително да се движат толкова по-назад, но Джони подаваше непрекъснато информация.

— Насочва се уверено към Манчестър… Танго Лима две го следва… Моторът наближава отзад, изпреварва много умело Танго Лима две… сега моторът води. Шофьорът със сигурност е жена… момчето пие нещо от метална кутия… наближават разклона… моторът продължава направо, волвото зави вляво, без да подаде сигнал. Танго Лима две завива надясно, Танго Лима три поема следенето… заобикаляме града, насочваме се на юг… моторът се връща и се движи зад Танго Лима три.

— Изглежда, че се насочваме към фермата на Дейви — каза Карол. — Където се предполага, че той не е стъпвал вече цяла седмица — още от миналия петък.

— Може би приятелката му лъже по-умело, отколкото би могъл да предположи Амброуз — каза Тони. — Ако предположим, че тя е жената, която шофира.

— Кажи на Танго Лима две да ги изпревари. Може да продължи да ни води, да подмине фермата на Дейви и да чака по-нагоре по пътя. Танго Лима четири да следва неотстъпно — нареди Карол.

Двайсет минути по-късно вече не можеше да има съмнение каква е крайната им цел. Тесният междуселски път, по който се движеха, водеше практически единствено към централата на „Ди Пи Ес“.

— Танго Лима три и моторът да изостанат. Не забравяйте какво каза Амброуз — че цялата територия на тяхната собственост е покрита от контролни камери. Засега не бива да се оставяме да бъдем засечени. Танго Лима четири да продължи и да се присъедини към Танго Лима две на една миля след фермата.

Спряха зад мотора. Джони продължаваше да говори:

— Волвото завива към портата… Танго Лима три е извън обхвата на камерите им — така поне мисли той. Излязъл е от колата си и се е качил на покрива… извадил е бинокъл. Вижда как волвото спира точно до къщата… Жената излиза. Според него вратата на пътника до шофьора е отворена… Вратата на фермата е отворена. Той не вижда нищо, тя сигурно влачи детето, за да го вкара вътре… Жената отново излиза, затваря вратата на колата, откъдето го е извадила, връща се в колата, придвижва я и спира така, че да блокира вратата на един хамбар. Връща се към къщата пеш… Влиза. Затваря вратата. — Джони погледна към Карол. — Чисто отвличане, бих казал.

Карол отвори задната врата на микробуса и изскочи навън. Тони я последва.

— Разполагаме единствено с доказателства за отвличане — каза тя. — Не знаем дали Уорън е там вътре, или предстои да пристигне.

— Той може да е бил в къщата и когато Амброуз е идвал тук — каза Тони. — Не са претърсвали нищо, нали?

— Не. А тогава нямахме и основание да установяваме наблюдение над фермата. Пък и с техните системи за сигурност не бихме могли да приближим достатъчно, без да бъдем засечени. Освен това отвъд фермата се простират цели мили пусти хълмисти земи. Човек, който познава терена, би могъл спокойно да стигне дотук по тъмно и да влезе, скрит от мрака. — Колкото повече говореше, толкова по-неподготвена се чувстваше. — Затова пък знаем, че той е бил в Брадфийлд вчера сутринта, защото е пратил на Амброуз мейл от градската библиотека.

— Трябва да влезем, Карол. Знаем, че този убиец не обича да се бави. Момчето вече е в безсъзнание. Ако Уорън е там вътре, той вероятно вече нахлузва найлоновия чувал на главата му. Не можеш да допуснеш това дете да умре. Никога няма да си го простиш. А Пола най-вероятно ще те убие — допълни той. Нищо в тона му не подсказваше, че се шегува.

Тя кимна.

— Прав си — наведе се назад, през отворената врата на микробуса, и извика. — Влизаме, Джони. Всички да се насочат към портата. — После скочи обратно в невзрачния бял микробус и подаде ръка на Тони, за да му помогне да се качи. Минаха пред колата и мотора и се заковаха първи пред портата. Карол излезе и отиде до интеркома.

— Полиция! Отворете! — извика тя. — Ще броя до три… едно… две… — крилата на тежката порта бавно се отвориха. Карол затича по тревата край входната алея. Микробусът, последван от останалите превозни средства, се движеше бавно успоредно с нея.

Оставиха колите в двора и всички се скупчиха пред входа на къщата. Карол пристъпи първа и отвори рязко вратата. Закова се на прага, видяла картината, която се разкри пред нея. Юан Макалпайн лежеше върху голямо парче найлон, прострян върху каменния под. Момчето беше в безсъзнание, но още дишаше. На масата се виждаха плътен найлонов чувал, ролка опаковъчни лепенки и скалпел. Притиснала с ръце главата си, една жена седеше край масата и ридаеше конвулсивно.