Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Толкова съжалявам! — хлипаше тя. — Съжалявам, ужасно съжалявам.

Тони и Карол се бяха съсредоточили изцяло върху сцената, която се разиграваше от другата страна на огледалния прозорец. Измина доста време, докато се върнат от фермата на „Ди Пи Ес“ до централата на брадфийлдската полиция. Първо се наложи да изчакат линейката, а после парамедиците трябваше да потвърдят, че Юан Макалпайн е достатъчно добре, за да го откарат в „Брадфийлд Крос“ под полицейска охрана. После пък трябваше да изчакат да премине истеричният пристъп на Даян Патрик. Когато я въведоха в ареста, тя се беше съвзела достатъчно, за да изиска присъствието на адвокат. А всичко това даде време на Карол и Тони да подготвят разпита.

— Мисля, че трябва да пуснеш Пола първа — каза Тони, без да чака тя да го попита.

— Първа трябва да бъда аз, аз съм старшият офицер, който води разследването, това придава тежест на позициите ни и смущава хората, независимо от това дали са невинни или от виновни по-виновни. — Карол отвори вратата на малкото помещение и подвикна: — Ей, има ли някой? Ние тук имаме нужда от кафе.

Тони започна да крачи из стаята.

— Именно защото си старшият офицер, трябва да се държиш настрани. Очевидно е, че Даян Патрик е играла някаква роля в извършването на тези престъпления. Може да е била принуждавана, но може да е била и активен съучастник. Ако второто е вярно, тя ще се подразни, че не я приемат достатъчно сериозно, за да я разпита лично шефът. А за нас е добре тя да е раздразнена, сама знаеш. Предпочитаме да са раздразнени, защото така се увеличават шансовете да се издадат поне отчасти.

— Можеш да ми вярваш, че ще намеря и други начини да я подразня — отвърна Карол.

— Ако пък е била принуждавана, много по-вероятно е да е склонна да разговаря с човек, когото не възприема като заплаха. С други думи, някой младши служител. Ако оставиш Пола първа да си опита късмета с нея, успехът е почти гарантиран. Не казвам, че ти няма да имаш възможността да говориш с нея, но нека Пола бъде първа.

— Няма ли да седнеш? Ще ме побъркаш, ако продължаваш да се щураш насам-натам из това тясно пространство — изфуча Карол.

Той седна на най-близкия стол.

— Това ми помага да мисля.

На вратата се почука и се чу гласът на Кевин, който каза:

— Кафето.

Карол отвори, пое двете чаши от него и затвори вратата с хълбок.

— Ще си сложа слушалката и ти може да ме инструктираш в процеса на разговора.

— Знаеш, че няма човек, който да се справи с тази работа по-добре от Пола — ясно му беше, че си играе с огъня, но трябваше да го каже.

— Искаш да кажеш, че Пола умее да води разпит по-добре от мен? — тя побутна рязко чашата с кафе към него. Тони имаше чувството, че едва се е отървал да не плисне кафето в лицето му. Рядко я беше виждал толкова напрегната след арест. Предполагаше, че това се дължи на съзнанието, че Уорън Дейви все още е на свобода.

— Сега не е моментът да си доказвате един на друг кой е по-велик, и ти го знаеш — каза той. — Нямаш никакви основания да се съмняваш в професионалните си способности. Нали именно благодарение на твоето ръководство постигнахте резултат. Екипът функционира, защото ти ги оставяш да вършат онова, в което са най-добри, дори ако самата ти умееш да вършиш същото.

— Не разбирам — отвърна смръщено и заинатено Карол.

— Вземи например Сам — каза Тони. — Знаеш, че е единак. Знаеш, че не обича да споделя с никого за находките си, защото е убеден, че ще се справи с тях по-добре от всички останали. Готов е да постъпи некоректно с всеки, ако прецени, че това ще му помогне да се издигне — но само в случай, че тази постъпка не би навредила на разследването. Много старши офицери не биха приели Сам в екипа си, защото не умее да работи в екип. А ти го държиш при себе си. Оставяш го да развива специалните си умения.

Той замълча. Въпросът „Прав ли съм?“ се беше изписал на лицето му.

— Разбира се, че го държа в екипа. Той е изключително способен.

— Това е само една от причините. Другата е, че виждаш у него нещо от себе си — нещо от някогашната Карол Джордан, в началото на кариерата й, по времето, когато още не се беше издигнала до заслужено висока позиция. Такова е отношението ти към всеки от тях — той направи гримаса. — Е, може би Стейси е изключение. Но ти знаеш, че Пола е страхотна, когато води разпит. Знаеш го, защото ти също си страхотна и затова си в състояние да разпознаеш същото умение у нея. Остави я да се заеме с това, Карол.