Вал Макдърмид - Скритият пожар

Двамата тръгнаха заедно към вратата.

— Никога ли не си обмислял да се заемеш с географско профилиране? За да обогатиш арсенала си?

Той поклати глава.

— Да се занимавам с изчисления? Няма да се справя с такова нещо, Карол. Ще прекарвам цялото си време в спорове с компютъра. Достатъчно лошо е това, че си говоря сам, та да въвличам и неодушевени предмети в разговора.

Докато Юан вървеше към автобусната спирка, не се случи нищо особено. По нищо не личеше той да е забелязал, че го наблюдават. Двама от проследяващите се качиха в автобуса с него — жена на средна възраст, облечена с шлифер, и млад мъж с кожено яке и аленочервена бейзболна шапка, чиято козирка беше придърпана ниско над лицето му. Когато автобусът потегли, Карол се обади по телефона. Двама детективи вече чакаха в Бароудън. Единият щеше да се качи на автобуса там, а другият щеше да се постарае да го изпусне в последния момент и щеше да остане да разучава разписанието в заслона на спирката. Увериха я, че и двамата били на място, и че в селото не се забелязвали никакви признаци на живот, с изключение на двама старци, които играели на домино в кръчмата.

— Никак няма да е лесно — каза Карол на Тони. — Отидох снощи там, за да проуча какво е положението — прилича на някакъв шибан град на призраци. Четири улици, селски магазин, който приключва работа в шест следобед и кръчма, в която човек би влязъл само ако не разполага с никаква друга възможност. Ще трябва да стоим много надалеч.

— Ще пуснеш ли още пешеходци?

— Не. Имаме двамата в автобуса — те ще слязат в Бароудък. Тя ще влезе в кръчмата, а мъжът ще остане на спирката и ще се заговори с онзи, който ще е изпуснал автобуса. Станат ли повече, ще изглежда подозрително. Освен това сме монтирали камера в бръшляна по стената на методисткия параклис. — Тя посочи зад него, той се обърна и забеляза черно-белия монитор, на който се виждаше задната част на плексигласовия заслон на автобусната спирка и част от островърхата стреха на кръчмата. С изключение на мъжа, който стоеше на автобусната спирка, наоколо нямаше жива душа.

— Очакваш ли Дейви да се появи на АТВ, както самият той спомена в „Риг“?

— Мисля, че ще дойде с кола. Ще предпочете момчето да бъде в затворено пространство.

Не разговаряха повече, докато микробусът пътуваше по тесните междуселски пътища. Не виждаха автобуса пред себе си, но тримата техници в микробуса поддържаха постоянен контакт с проследяващите. Най-сетне Джони, ръководителят на техническия екип, се обърна към Карол и каза:

— Автобусът навлиза в Бароудън.

Карол и Тони погледнаха към монитора и видяха, че автобусът е вече близо до спирката.

Самите те вече бяха в покрайнините на селото и шофьорът спря микробуса в отбивка, от която тръгваше път към частен имот.

— Вчера взех съгласието на собствениците — поясни Карол. — Ще останем тук, ще слушаме и ще наблюдаваме.

Автобусът спря. Юан пропусна учтиво жената пред себе си, после слезе и той. Мъжът с бейзболната шапка се наведе, за да завърже връзката на обувката си; човекът на спирката се качи на автобуса. Юан се озърна, по-скоро любопитно, отколкото тревожно. Погледна часовника си, после се отдалечи от автобусната спирка и спря по средата между спирката и кръчмата, така че да може да бъде видян от всички посоки. Жената влезе забързано в кръчмата, а автобусът потегли. Точно когато той набра скорост, от едната странична улица се появи тичешком някакъв човек. Когато видя, че автобусът отмина, той спря, задъхан, и подпря ръце на коленете си. Мъжът с бейзболната шапка се насочи към него — явно се познаваха. Двамата се заговориха, после се върнаха обратно на спирката и продължиха да обсъждат оживено разписанието.

Не беше минала и минута, когато едно волво комби, тъмно на цвят, навлезе в селото, идвайки откъм Манчестър. Колата премина бавно, почти пълзешком покрай моравата в центъра на селото и автобусната спирка. Направи обратен завой пред кръчмата и спря до Юан.

— Той е — каза решително Карол.

Джони отдели слушалката от едното си ухо.

— Шофира жена — каза той.

— Какво?

— Жена е — и той върна слушалката на мястото й.

Карол погледна към Тони.

— Жена? Ти не си споменавал нищо за жена.

Той разпери ръце, не по-малко озадачен от нея. На екрана се видя как Юан пристъпи напред и се наведе към отворения прозорец на колата.

Джони отново проговори.

— Тя казва нещо в смисъла, че АТВ-то на BB било развалено… че тя е майка на BB и е дошла да го вземе…