Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Нямате никакви доказателства срещу мен!

— Ще имаме — възрази Сам. — Защото всъщност не сте особено умен. А когато глупави хора се опитват да се правят на умни, те правят грешки — после се обърна към Карол. — Какво е карал той преди четиринайсет години? Хващам се на бас, че е била хубава кола. Беемве, мерцедес, нещо подобно. Като нищо колата още съществува. Тези качествени двигатели са много издръжливи.

Карол се престори, че размишлява.

— Квитанциите от кредитните карти, Сам. Все някъде е трябвало да налее гориво. Все ще успеем да открием къде.

— А може и да уведомим пресата, че сме разпитали съпруга й и не търсим друг във връзка с настъпилата при подозрителни обстоятелства смърт на Данута Барнс, Линет Барнс и Хари Сим. Искам да кажа, след като така или иначе не може да постигнем осъдителна присъда, бихме могли да се откажем да си губим времето.

— Заплашвате ли клиента ми? — попита адвокатът, но тонът му беше прекалено плах, за да притесни Сам или Карол.

— Как е възможно казването на истината да бъде заплаха? — попита Карол с възможно най-невинно изражение. — Сам е прав, това е най-подходящият вариант. Разпитали сме съпруга — това сте вие, Найджъл, в случай, че сте забравили през изминалите години — и сме прекратили търсенето. — Тя стисна ръката на Сам. — Решено. Понякога съдът на общественото мнение е достатъчен.

Барнс погледна като обезумял към адвоката.

— Трябва да спрете това! Това е възмутително! Това е преследване!

Сам знаеше, че адвокатът не би могъл да каже или направи кой знае какво. Двамата с Карол бяха внимавали да не прекрачат границата. Той остави мълчанието да натежи в стаята, докато Барнс ровеше с пръсти косата си. После, много тихо, произнесе:

— Разбира се, може изобщо да не се стигне до тези неща, ако признаете, че сте избрали план Б.

— Струва ми се, че такова предложение граничи с недопустимото — каза неуверено адвокатът.

— Предлагам ние със сержант Еванс да отидем да изпием по едно кафе, докато вие обсъдите съществуващите възможности — каза Карол и се упъти към вратата, а Сам я последва.

Двамата не проговориха, докато не се отдалечиха достатъчно от помещението, в което беше арестуваният. После Сам се отпусна и приклекна, притиснал глава в дланите си.

— Толкова исках да го закова — разнесе се приглушено гласът му. — Няма никакво съмнение, че е убиец.

— Знам. Но сигурно ще предпочете да бъде обвинен, че е потопил телата, възпрепятствайки по този начин работата на полицията. Ще му е по-лесно с яснотата на такова обвинение, отколкото да знае, че където и да отиде, хората винаги ще го сочат с пръст — Карол клекна до него и постави успокояващо ръка на рамото му. — И това е резултат, Сам.

— Не, не е. Това е най-много една четвърт от желания резултат.

— Ненавиждам такива положения, не по-малко от теб. Винаги съм ги мразела. Но понякога се налага човек да се примири с по-малко от очакваното. Случаят е приключен, Сам.

Той вдигна глава и въздъхна.

— Винаги казваш, че ние говорим от името на мъртвите. Но понякога не крещим достатъчно силно.

Когато на другата сутрин Карол влезе в общото помещение на екипа за разследване на особено тежки престъпления, тя долови онова специфично напрежение, което наставаше непосредствено преди някой голям пробив в търсенето. Телефонното обаждане на Пола късно предната нощ постави начало на нов етап в разследването и Карол ги бе свикала на брифинг в седем сутринта, защото всички нямаха търпение да се захванат за работа. Приемаха само като бонус решението на Найджъл Барнс да си признае, че е потопил телата в езерото Уостуотър.

Всички насядаха около масата с чаши кафе в ръка. Точно преди да започнат, влезе и Тони.

— За къде без мен — заяви той бодро, придърпа най-близкия стол и постави куп записки на масата. Озърна се и отбеляза с престорена изненада: — Доколкото знам, имаше нови попълнения в екипа?

— Сержант Паркър бе призован да се върне незабавно в полицейската школа — заяви Карол и го изгледа мрачно. — Така че сме принудени да се справяме с твоя помощ.

— Добре дошъл отново сред нас, докторе — каза Кевин.

Карол сложи край на последвалите приветствия, казвайки:

— А сега може ли да пристъпим към работа?

Всички замлъкнаха и тя поде:

— Имаме развитие по случая. Пола, би ли обяснила как се стигна до него?

Карол повдигна вежди, обръщайки се към Пола. Вече бе дала да се разбере, че колкото и да се радва на новата следа, не одобрява това, че Пола е въвела външен човек в офиса, при поверителната документация по разследването.