Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Времето и мястото съвпадат. Съгласна съм, че може да е и някой друг. Но заради идеята и заради съвпадението на време и място, нека предположим, че е Сет, А сега гледай тук — последва ново кликване. Открои се друга фигура. Виждаше се само половината от човека, защото другата половина бе скрита от витрината на „Симпли Фуд“. При това човекът бе заснет отзад, лицето му не се виждаше изобщо. Но той несъмнено бе поставил ръка над лакътя на другия, който можеше да е Сет.

— Това е той — каза Пола, внезапно обзета от ловна страст.

— Нямаме кой знае каква полза от това, но може би ще успеем да преценим приблизително ръста му. Вижда се и че има дълга коса, която стига до яката му, но вероятно става дума за перука. И това е всичко.

— Опита ли се да го засечеш на другите записи?

Стейси въздъхна.

— Знам, че според всички вас съм способна да правя магии, но и моите възможности си имат граница. Това е точно търсене на игла в купа сено. Опитах, но възможностите са прекалено много.

— Е, поне може да се обърнем със запитване към обществеността. Можем да цитираме точния час и точното място. От това също може да излезе нещо — Пола прегърна Стейси през рамо и я притисна към себе си. — Ти наистина си блестяща. — Погледна към Елинор, която прехвърляше някакви документи, оставени на бюрото на Кевин, и допълни: — Тази жена е гений.

— Все някой трябва да бъде. Но е добре, когато се случи да работи в твоя екип. Браво, Стейси — каза Елинор някак разсеяно и вдигна очи. Между веждите й се беше вдълбала тънка бръчица. — Има ли някаква причина, за да премълчавате връзката между жертвите?

За момент Пола не можа да разбере думите на Елинор.

— Е, известно ни е, че случаите са свързани — поради еднаквия почерк на извършителя. Съобщихме публично, че според нас убийствата са дело на един и същ човек.

Елинор поклати нетърпеливо глава.

— Не, нямам предвид това. Имам предвид по-тясна връзка. Роднинска връзка.

— Какви ги говориш? Те не са роднини. Какво те кара да мислиш така?

Елинор вдигна два листа от документите на бюрото.

— Нали това са техните ДНК-профили?

— Сигурно, щом на бележката от лабораторията пише така. Това е рутинна работа — на всички жертви на убийство се прави задължително ДНК-профил.

Пола вече прекосяваше стаята, Стейси я следваше по петите.

Елинор продължаваше да гледа ту единия, ту другия лист.

— Е, освен ако предположим, че в лабораторията са объркали нещо, това са профили на близки кръвни роднини. Нали разбираш, аз не съм експерт, но бих казала, че са братовчеди или полубратя.

Найджъл Барнс седеше край масата, скръстил ръце на гърдите си, и явно не беше в особено добро настроение. Според сержанта, който приемаше арестантите, бил много вбесен, защото отговарящият за криминалните дела партньор в юридическата кантора, чиито услуги Барнс ползваше, отказал да дойде в ареста след десет вечерта и вместо това изпратил някакъв наскоро завършил младши служител на фирмата. Адвокатът приличаше на човек, който се опитва да намери опора под краката си, но не успява.

Сам и Карол още не бяха успели да заемат местата си, когато той започна да каканиже:

— Не разбирам изобщо защо клиентът ми се намира тук, за възможен арест пък дума да не става. Доколкото разбирам, сте открили телата на жена му и дъщеря му, които са изчезнали преди четиринайсет години. Вместо да оставите клиента ми насаме със скръбта му, вие сте го довлекли тук по някакво скалъпено обвинение…

— Засега не сме обвинили клиента ви в нищо — поде Сам и включи диктофона. Когато се разнесе сигналът за начало на запис, той започна да изрежда имената на присъстващите. — По-рано тази седмица…

— Държа да се протоколира, че възразявам срещу отношението към моя клиент, който е трябвало да бъде оставен на спокойствие след тези ужасни новини, а не да бъде третиран като престъпник.

— Възражението е регистрирано — каза Карол отегчено.

Сам започна отново:

— По-рано тази седмица останки от три човешки тела бяха извадени от езерото Уостуотър в Езерната област. Оказа се, че става дума за останки на мъж, жена и малко дете. Телата бяха открити в резултат на информацията, намерена в компютър, скрит зад облицовъчна плоскост в къща, която е била ваша собственост, господин Барнс. Къщата, в която сте живели със съпругата си Данута и новородената си дъщеря Линет.

Барнс поклати глава.

— Нямам никаква представа за какво говорите.