Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Сравнението със зъболекарския картон доказа, че жената е вашата съпруга, ДНК анализът идентифицира детето като дъщеря й Линет. Други материални доказателства сочат, че третото тяло принадлежи на мъж на име Хари Сим. Мъж, който е работил с вас и със съпругата ви в банка „Кортънс“.

Лицето на Барнс остана безизразно.

— Не ми изглеждате особено разстроен, господин Барнс — каза кротко Карол. — Говорим за вашата съпруга и за детето ви. Единствената емоция, която проявихте досега, беше пламенно нежелание да дойдете с нас в участъка.

— Оттогава измина много време, госпожо главен инспектор — отвърна учтиво Барнс. — Свикнах с мисълта за претърпяната загуба.

— Като че ли не ви е много интересно да узнаете как така жена ви и дъщеря ви са се озовали на дъното на Уостуотър заедно с някакъв мъж — отбеляза Сам.

Барнс сведе поглед към ръцете си.

— Както обясних навремето на вашите колеги, Данута ме беше напуснала. Остави ми бележка, в която пишеше, че между нас всичко е свършено и че обича друг. Нямах представа кой може да е любовникът й, нито пък къде може да е отишла. Сега вече ми е ясно, че въпросният мъж е бил Хари Сим — той срещна за миг погледа на Сам. — Навремето бях дълбоко наскърбен, наистина дълбоко. Но трябваше да преодолея случилото се и да продължа да живея.

— Значи нямахте представа, че са мъртви?

Лицето на Барнс се изкриви в гримаса, която вероятно трябваше да изобразява страдание. Не беше много убедителен.

— Не — каза той.

— Но Анджела Форсайт е била на такова мнение — думите на Сам сякаш увиснаха във въздуха между тях.

Барнс не съумя да се въздържи да не стисне по-здраво сключените си ръце. После въздъхна дълбоко.

— Анджела не е от най-уравновесените жени. Тя никога не ме е харесвала. Винаги съм се питал дали тя самата не е влюбена в Данута.

— Обаче се оказва, че е била права. А може и втората половина от теорията й да отговаря на истината.

Адвокатът се приведе напред, сякаш внезапно се сети, че е тук по работа.

— Като въпрос ли да разбираме това, сержант?

Сам се усмихна.

— Стремя се да стигна до въпроса, сър. Анджела е била убедена, че Данута не ви е напуснала. Тя счита, че вие сте убили и нея, и Линет.

Барнс издаде някакъв звук, който наподобяваше смях.

— Това е налудничаво. Тялото на Хари Сим в езерото доказва, че тя ме е напуснала.

— Не — провлече лениво Карол. — Присъствието му там доказва единствено, че Хари Сим е бил убит по същото време, когато са били убити Данута и Линет.

— Което създава известни проблеми — продължи Сам. — И преди да сте се опитали да ни обясните, че това е някакво ексцентрично самоубийство по взаимно съгласие, или че лудият Хари е преследвал и отвлякъл Данута и Линет, убил ги е и после е убил и себе си, ми позволете да ви обясня, че доказателствата са категорични в едно отношение — както и да са се озовали тези трима души в езерото, със сигурност не са влезли живи във водите му. Някой е опаковал телата им, завързал ги е за мрежа, пълна с камъни, и ги е потопил. И това сте били вие, нали, Найджъл?

— Това е възмутително! — възрази адвокатът. — Имате ли намерение изобщо да представите някакъв доказателствен материал? Или ни докарахте тук по някакви свои садистични съображения?

Сам отвори папката, която бе поставил пред себе си.

— Преди малко споменах намерения компютър. Въпреки че очевидно са били положени усилия за заличаване съдържанието на хард диска, нашите експерти успяха да изтеглят от него доста данни. Една част от тях е посветена на възможностите за отравяне с въглероден окис. Друг файл съдържа описание на пътя до Уостуотър и сведения за неговата отдалеченост и дълбочина. Както вече казах, този компютър е бил скрит в някогашния ви дом.

— Всеки би могъл да го скрие там — Барнс се опитваше да съхрани невъзмутимостта си.

— А защо му е било на някой да го прави? — попита учтиво Карол, с тона на човек, който наистина се интересува от обяснението.

Барнс отпусна ръце, после ги прокара през гъстата си коса.

— За да прехвърли вината върху мен, разбира се.

— Не разбирам обаче защо, ако някой е искал да прехвърли вината върху вас, би си дал толкова труд да подхвърли лъжливи улики, а после не би съобщил никому за тях — отбеляза Карол. — Струва ми се малко безсмислено.

— Открихме по компютъра следи с вашето ДНК — каза Сам.

— Проверяваме архива на компанията, от която е купен. Данните от архива ще докажат, че компютърът е бил ваш, Найджъл. От това няма как да се измъкнете.