Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Търсим Уорън Дейви — каза Амброуз, оглеждайки помещението и запаметявайки всяка подробност.

— Той не е тук — отвърна тя.

— Знаете ли кога ще се върне?

— Не. Той е в Малта, при един от клиентите ни, организира инсталирането на нова система за сигурност. Ще остане там, колкото е необходимо.

Амброуз беше разочарован.

— А кога замина?

— Замина със самолет от Манчестър преди една седмица — миналия петък — уточни тя и присви учудено вежди, така че между тях се вдълбаха две малки бръчици. — Защо го търсите? Да не би да има проблем с някой наш клиент? Ако е така, аз може би ще успея да ви помогна.

— Търсим го заради колата му — каза Амброуз.

— Какво е станало с колата? Да не би да е открадната? Той винаги я оставя на паркинга на летището.

— Трябва само да му зададем няколко въпроса — интересува ни къде е бил с нея преди две седмици.

— Защо? Да не би да е бил замесен в някаква катастрофа? Нищо не ми е казвал.

— Ако не възразявате, предпочитам да изчакам, за да обсъдя тези неща с господин Дейви — тонът му даваше да се разбере, че няма да промени решението си.

Тя сви рамене.

— След като сте били толкова път дотук, мога поне да ви предложа нещо за пиене.

И двамата поискаха чай. Докато домакинята го запарваше, Амброуз се възползва от възможността да я поразпита за бизнеса им.

— Работата ни се състои всъщност от две части — започна тя малко разсеяно, сякаш беше обяснявала тези неща толкова често, че можеше да повтаря обясненията автоматично. — Предлагаме на клиентите си инсталиране на системи за сигурност. Понякога, както прави в момента Уорън в Малта, буквално изграждаме системата съобразно изискванията им. Но основната ни работа се състои в предлагане на обезопасени хранилища за бази данни извън територията на фирмата. Компаниите, които са наши клиенти, могат да прехвърлят данните, които предават за съхранение на нашите защитени сървъри в определени за тях дни и часове всяка седмица, или могат да изберат скъпата опция, ролс-ройсът на нашите услуги, която предполага ежедневно и ежечасно съхраняване на всички данни в системата, всеки знак, всеки удар на клавиш.

По този начин, дори ако изгори сградата, в която се намира седалището на фирмата — те няма да загубят нито частица информация.

Тя наля вряща вода в чайника и отново постави капачето на мястото му.

— За това ли ползвате хамбара? — попита Амбоуз.

Тя кимна.

— Това там е нашето хранилище. Дебелината на стените е два фута. Няма прозорци, вратите са стоманени. Същинските сървъри и блейд сървърите в техните шкафове се съхраняват в специално климатизирано вътрешно помещение със стени от бронирано стъкло, в което можем да влизаме единствено аз и Уорън.

— Не ме будалкате, нали?

— Ни най-малко — тя поднесе на двамата по една чаша чай и започна да отпива от своя.

— Възможно ли е да видим хранилището?

Даян прехапа долната си устна.

— По принцип външни лица не се допускат там. Дори клиентите виждат хранилището само когато идват за първи път, за да подпишат договора.

Амброуз й отправи най-чаровната си усмивка.

— Няма да злоупотребим. В края на краищата, нали сме от полицията. Просто никога досега не сме виждали нещо подобно.

— Не знам… Уорън много държи да се спазват ограниченията.

Амброуз разпери ръце.

— Но нали Уорън не е тук. Хайде, задоволете любопитството ми. Понякога наистина се държа като голямо дете.

Той и сам не знаеше защо толкова много настоява да види хранилището в хамбара. Но нейното нежелание само изостри любопитството му.

Тя въздъхна и остави рязко чашата си на масата.

— Е, добре. Но трябва да оставите чашите тук. В контролираната зона не се внасят течности.

След като вече беше взела решение, тя не се забави нито за миг, а излезе забързано от къщата и тръгна да прекосява двора.

Амброуз следеше с интерес как Даян поставя пръста си върху една стъклена плоскост, монтирана на защитено място под козирката до вратата на хранилището.

— Как функционира това нещо? — попита той. — Разчита отпечатъците ли?

— Не, анализира разположението на вените. Оказва се, че мрежата от вени на ръката е не по-малко уникална от отпечатъците на пръстите, но ценното в случая е, че анализаторът я регистрира единствено когато е поддържана от постоянен източник на кръв. С други думи, не можете просто да ми отрежете пръста и да си послужите с него, за да влезете, както би могло да стане, ако анализаторът реагираше на отпечатъци.