Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Е, какво има? Да не би някой да е блъснал човек и да е избягал?

— Вие ли сте Уорън Дейви? — попита Амброуз.

Човекът отметна глава назад и се разсмя.

— Ама че майтап! Не, приятел, аз не съм Уорън. За какво ви е той?

— Това е тема на разговор, който ще проведем с господин Дейви — отвърна Амброуз. — А кой сте вие?

— Бил Кар. Каквото името, такъв и занаятът 25 25 Саг (англ.) автомобил. — Бел.прев. , загрявате ли?

— А каква е връзката ви с Уорън Дейви?

— Кой казва, че има такава връзка?

— Агенцията за регистрация на превозни средства. Тойотата на Уорън Дейви е регистрирана на този адрес.

Лицето на Кар се проясни.

— Ясно, разбирам. Е, съжалявам, че ще трябва да ви разочаровам, но няма да откриете Уорън тук.

— Ще се наложи да ми дадете малко повече сведения — каза Амброуз. — Въпросът е сериозен. Вярвайте ми, не ви препоръчвам да рискувате обвинение във възпрепятстване работата на полицията, не и по това разследване.

Кар го изгледа стъписано.

— Добре, добре. — Остави пистолета на земята и пъхна ръце в джобовете си. — Нямам какво да крия. Той ми е братовчед, затова използва гаража ми като адрес, на който получава пратки, такива неща. Това е всичко.

— Защо му е да ползва чужд адрес?

Амброуз нямаше време за излишни учтивости. Трябваха му отговори и той беше решен да не допуска този смешник да го разиграва. Без да се замисля, той пристъпи крачка напред, достигайки границата на личното пространство на събеседника си.

Този ход като че ли не направи впечатление на Кар.

— Отговорът е съвсем прост, приятел. Той живее на някакво забравено от бога място. Дошло му беше до гуша доставчиците да не успяват да го намерят, когато двамата с Даян са в хранилището за данни, затова и почна да ползва гаража като адрес за доставки. Аз съм постоянно тук, нали разбирате. При това разполагам с достатъчно място, на което да складирам нещата му. Когато докарат някоя пратка, им се обаждам и един от двамата идва в града, за да я прибере.

— Разбираемо — Амброуз беше склонен да му повярва. — Кога се видяхте за последен път с него?

— С Уорън ли? Преди две седмици. Но Даян се отби два-три пъти през последната седмица. Каза, че той заминал нанякъде. Трябва да знаете, че в това няма нищо необичайно. Те имат клиенти навсякъде из страната.

— Клиенти за какво?

— Те се занимават с интернет защита и складиране на бази данни — каквото и да означава това. Лично аз тези неща изобщо не ги разбирам.

Амброуз почувства как косъмчетата по ръцете му настръхват. Това започваше да прилича на сериозна следа.

— Та къде мога да открия братовчед ви Уорън? — попита той с възможно най-непринуден тон.

Кар се обърна и се упъти към преградата, която обособяваше нещо като малък офис в един ъгъл на гаража.

— Живеят на пусто място, в началото на хълмистите земи — подхвърли той през рамо. — Ще ви дам адреса, но ще ви трябват и упътвания как да стигнете дотам.

Съобразявайки, Амброуз го настигна и каза:

— Ако това не ви притеснява, господин Кар, бихме предпочели да дойдете с нас, за да ни показвате пътя.

Кар го изгледа озадачено.

— Но нали ви казах, ще ви упътя съвсем точно.

Амброуз поклати глава, любезно усмихнат.

— Разбирате ли, господин Кар, случаят е малко сложен. Както вече споменах, разследваме сериозно престъпление. Не мога да допусна вие да се обадите на братовчед си в момента, когато излезем оттук. Не искам да го уведомявате, че двама полицейски служители ще дойдат да го разпитват за колата му. Защото, господин Кар, не ми се иска братовчед ви да реши да духне, преди да съм имал възможността да поговоря с него.

В тона на Амброуз се прокрадна острота, която само глупак би пренебрегнал. Кар прецени, че би било най-разумно да се съгласи, без да прави скандали. Той разпери ръце.

— Разбирам позицията ви и съм ви благодарен, че не се опитвате да ме сплашите. Предлагам да ми позволите да дойда с моята кола — момичето може да ни следва във вашата. Това ще ми даде възможност да се измъкна веднага щом ви покажа мястото, без Уорън да разбере, че съм ви довел аз.

— Страхувате ли се от братовчед си, господин Кар?

Кар повтори етюда с отмятането на главата и смеха.

— Занасяте ли се? Не се страхувам. Аз харесвам Уорън, той е свястно момче. Не ми се иска да мисли, че съм го предал, загряхте ли най-сетне? — За първи път в думите на Кар се долавяше раздразнение. — За себе си знам, че няма да ми е приятно, ако видя, че някой е довел ченгетата пред къщата ми.