Вал Макдърмид - Скритият пожар

— Да започваме тогава.

Четири часа по-късно бяха отметнали десет адреса, понасяйки гнева на всякакви представители на средната класа, които познаваха гражданските си права и държаха да изразят мнението си за начина, по който правителството нарушаваше гражданските свободи. Темата беше обща за представителите на всички възрасти, от студенти до юрисконсулти. Амброуз, привикнал към условията в малкия град, където струпванията на хора с еднаква класова принадлежност и еднакви политически убеждения не надвишаваха обхвата на една улица, беше зашеметен от яростните им нападки.

Но след като приключеха с язвителните си изказвания, си проличаваше, че освен това се отнасят с уважение към закона. Осем от тях дадоха изчерпателни сведения за това къде са били и с кого са се срещали, сведения, които лесно можеха да бъдат потвърдени с едно телефонно обаждане или посещение на някой полицейски служител от Устър. Един от посетените се беше отклонил от магистралата само за да опита ястията в някакъв известен със специалитетите си ресторант. Той разполагаше с касовата бележка от заведението, на която фигурираше и часът на плащане, както и с бележка от бензиностанция в покрайнините на Тонтън — двата документа като че ли изключваха напълно възможността той да е убил Дженифър. Разговорът с десетия накара Амброуз да застане нащрек, но колкото повече разговаряха, толкова по-ясно ставаше, че ако около него има нещо съмнително, то не е свързано с убийството. Човекът, който се занимаваше с търговия, очевидно криеше нещо, но не това, което те търсеха. Когато си тръгнаха, Амброуз каза на помощничката си, която подтичваше, за да върви в крак с него:

— Няма да е зле да изпратите някой от местните да прегледа склада му. Обзалагам се, че е пълен до тавана с пиратски дискове, фалшиви парфюми и фалшиви часовници.

Не успяха да открият у дома шестима от останалите собственици на интересуващите ги коли. Бяха седнали да обядват в едно кафене, когато се обади Патърсън с удивителната новина, че благодарение на онова умно копеле, Тони Хил, убийството на Дженифър вече е официално свързано с другите три, извършени в Брадфийлд. Още по-учудващо бе, че останалите три жертви са момчета. Сега вече при проверката на потенциалните заподозрени се налагаше да сравняват алибитата с още три дати на отвличане. Амброуз затвори телефона с мрачна усмивка.

— Току-що ни повишиха.

— Какво искате да кажете? — попита тя, преглъщайки хапка от пая с бъбречета.

— Сега вече официално издирваме сериен убиец — каза Амброуз и побутна настрани чинията с панирани късчета риба и пържени картофи. Новините на Патърсън убиха апетита му. Мисълта за смъртта на Дженифър беше достатъчно тежка, но като се добавеше и смъртта на трите момчета, бремето, което го притискаше, добиваше почти физически измерения. Когато разследваше убийства, в края на всеки ден Амброуз имаше чувството, че е носил на плещите си тежък товар в буквалния смисъл на думата. Мускулите го боляха, чувстваше ставите си вдървени, като че ли тялото му страдаше от психическото натоварване. Знаеше, че днес ще трябва да се отпусне много внимателно в леглото си, като след дузина рунда на ринга.

— Трябва да се хващаме отново на работа — каза той и посочи с глава недоядената храна на помощничката. — Давам ви пет минути. Ще ви чакам в колата.

С двата следващи адреса се справиха сравнително бързо. На първия живееше човек, който продаваше компютри, което им се стори обещаващо. Но скоро им стана ясно, че той няма практически никаква представа от същността на стоката, която продава. При това в периода, когато бе отвлечен и убит Даниъл Морисън, човекът бе пребивавал в Прага на тридневна екскурзия заедно с жена си. На следващия адрес разговаряха с жена, чийто престой в Устър се оказа посветен изцяло на срещи със свещениците от катедралата, с които обсъждала проекти за нови богослужебни одежди.

А после пристигнаха на адреса, на който беше регистрирана тойота „Версо“, собственост на Уорън Дейви.

Не беше нито къща, нито офис, а гараж, полускрит в дъното на сляпа уличка, подслонила и пекарна за сладкиши и специалитети, както и едно веганско кафене. Макар че беше неделя, един набит, мускулест мъж с ниско подстригана руса коса и изпоцапан с машинно масло гащеризон пребоядисваше единия калник на старичък форд „Фиеста“. Той не прекъсна работата си, докато полицейска кола без отличителни знаци не спря на няколко фута от него. Тогава изключи пистолета, с който нанасяше боята, и ги загледа предизвикателно.